Oрганизатор на прословутата Вартоломеева нощ във Франция е Шарл Девети. Години по-късно той е отровен с арсеник от собствената си майка. В последните си мигове кралят лежи, облян в кръв. От действието на отровата той се е изпотил обилно. Понеже страда от изтъняване на кръвоносните съдове, причиняващо подкожни кръвоизливи, кръвта се смесва с потта. Неговата болногледачка, протестантка по изповедание, непрекъснато му напомня, че това е кръвта на хугенотите, проляна от него по време на Вартоломеевата нощ; тя зове неговата кръв.

Шарл лежи по гръб, с угаснал поглед, задъхан. По цялото му тяло се стича червеникава пот. Ръката му виси от леглото и на върха на всеки пръст блести по една рубинена капка. От устните му се отронват думите: “Бих искал да умра в мир!”

В това време сред насъбралата се навън тълпа се носи шепот: “Разправят, че кръвта на хугенотите блика от всичките пори на краля!”

Преди да издъхне, кралят извиква: “Виждам ослепителна светлина. Виждам Спасителя Исус! Могъщият Бог ми прощава… Той ме вика. Боже, приеми ме без скиптър и корона.. Ето, аз идвам…” С тези думи той пада в ръцете на болногледачката и умира.

Какъв паралел! Исус се моли в Гетсимания и потта Му стана на капки кръв. Тази молитва е за греховете на целия свят. Шарл Девети се моли за прошка, но потта му напомня пролятата от него невинна кръв. 

„И потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.“  Лука 22:44 

НЕКА ПОМНИМ, ЧЕ ИСУС СЕ МОЛИ ЗА НАШЕТО ВЕЧНО СПАСЕНИЕ.