КРЪГОВРАТЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО
Някога много отдавна в далечния изток живял един цар, който бил истински ценител на природната красота. Имал широки паркове и градини с красиви животни и прекрасни цветя. Екзотичният му вкус бивал задоволяван с нови и нови доставки от всички краища на света.
При една от своите поредни разходки царят открил, че липсва още нещо, за да бъде пейзажът съвсем завършен – езеро. Да, едно бистро езеро, в което да плуват бели лебеди, красиви риби, а и сам царят ще може да се разхожда в лодка по кристалната повърхност…
Планът узрял, заповедта била издадена, специалистите пристигнали, много работници били повикани от цялата страна, закипял усилен труд и… след няколко месеца езерото било прелестна реалност.
Всички очаквали с нетърпение оценката на господаря. Царят нямал думи. Красотата била неотразима. Той възнаградил своите служители за положеното старание. През следващите седмици и месеци тази придобивка била най-посещаваното място от Негово Величество и височайшите му гости.
Не след дълго, обаче, настроението на монарха се понижило. Започнал да долавя неприятен мирис, който с времето все повече се засилвал. Забелязал, че водата на езерото първо помътнява, след време се образувала и гъста тиня. Започнали да квакат жаби… Царят все по-рядко отивал при езерото, докато накрая съвсем престанал. Неговите слуги правели всичко възможно, за да изгребват тинята и водораслите, но ефектът бил нулев.
Тъй като царят много държал на своето езеро, разпратил обява по всичките си владения, че ще възнагради богато човека, който открие средство или начин, за да се поддържа водата чиста. Заприиждали различни специалисти, все умни глави, но идеите им били винаги или глупави, или неосъществими. Царят съвсем се отчаял.
Точно тогава се появил един овчар. Владетелят недоверчиво го изслушал. Не му се вярвало, че един прост селянин може да разреши проблема. Но защо да не опита? Според овчаря, всичко било съвсем лесно. Трябвали му само няколко общи работника. Съвсем близо до езерото минавала малка рекичка. Овчарят искал да я отбие и тя да се влее в езерото. Това било всичко… Царят се съгласил. Прокопали тесен канал, рекичката се вляла в езерото. Овчарят се отказал от наградата и си отишъл.
Тихо и безшумно чудото станало. Постепенно водата се пречистила, станала като сълза. А рекичката внасяла своите бистри води в езерото и след това скромно, изтичайки се, продължавала своя път надолу.
Царят отново се радвал на своето кристално езеро…
