Живял някогa един каменоделец, който не бил доволен от себе си и от положението си в живота. Веднъж покрай портата му минал заможен търговец и на каменоделеца му се привидели големи богатства.
– Леле, колко ли е могъщ този търговец! – помислил.
Завистта го накарала да пожелае да бъде като търговеца и най-неочаквано се превърнал в богаташ. Така му се отворила възможност да се радва на такъв лукс и власт, за каквито не бил и мечтал. Един ден покрай къщата му минал висш сановник на трон, носен от свита лакеи и ескортиран от войници, които биели гонговe.
– Колко ли могъщ е този сановник! – помислил. -Де да бях и аз като него!
И не щеш ли, превърнал се във висш сановник, всяващ страх и омраза у всички.
Бил горещ летен ден и никак не му било удобно на трона. Погледнал нагоре към слънцето – то си светело гордо на небето, без да забелязва присъствието на новоизлюпения сановник.
-Колко могъщо е слънцето! -помислил- Искам да съм слънце.
Тогава се превърнал в слънце и заблестял силно над целия свят, полята изгаряли, а фермери и работници го хулели. Ненадейно огромен черен облак застанал между него и земята и попречил на лъчите му да осветяват всичко живо долу.
– Колко могъщ е този буреносен облак! -помислил. – Искам да съм облак.
И се превърнал в облак, който наводнявал поля и селища и слушал как всички го проклинат.
Един ден се разминал с голяма стихия и се сетил, че това е вятърът.
– Колко е могъщ! – помислил. – Искам да съм вятър.
Тогава се превърнал във вятър и почнал да отвява керемидите от покривите на къщите и да изтръгва дърветата из корен. Всички се страхували от него и го ненавиждали.
След известно време обаче се натъкнал на нещо, което не помръдвало колкото и силно да духал. Оказало се огромна скала.
– Колко е могъщ камъкът! -помислил – Искам да съм камък.
Тогава се превърнал в скала, по-силна от всичко света. Но бидейки камък, чул звука на чука и длетото, които пробивали със звън коравата му снага.
-Кой може да е по-могъщ от скалата? – помислил.
Погледнал и зърнал пред себе си силуета на каменоделец.