КУЛМИНАЦИОНЕН МОМЕНТ
„Но кой може да издържи деня на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на пречиствач, и като сапун на тепавичари“ (Мал. 3;2).
Поради тяхната греховност на израилтяните бе забранено да се доближават до планината, за да не бъдат унищожени от пламтящата слава на Неговото присъствие, когато Бог щеше да слезе, за да прогласи закона Си. Щом такива проявления на Неговата сила отбелязаха избраното за провъзгласяване на Божия закон място, колко по-страшен ще бъде Неговият съд, когато дойде да изпълни присъдата на тези святи повеления. Как ще понесат Неговата слава в онзи велик ден на разплата тези, които са потъпкали с нозете си Неговия авторитет? (…)
Когато Божественото присъствие се яви на Синай, славата Господна бе като пояждащ огън (…) Но когато Христос дойде в слава, със славата на светите си ангели, цялата земя ще засияе от страшната светлина на Неговото присъствие (…)
Откакто бе създаден човекът, никога не се беше виждало такова изявление на Божествената сила, както когато законът беше прогласен на Синай (…) Сред най-страшните конвулсии на природата от облака проехтя Божия глас подобно на тръба. Планината се тресеше от основата до върха и израилтяните, бледи и треперещи от страх, лежаха по лице на земята. Този, Чийто глас тогава разтърси земята, казва: „Още веднъж Аз ще поклатя не само земята, но и небето“ (Евреи 12:26) (…)
Когато Моисей излезе от Божието присъствие на планината, където беше получил свидетелството, виновният Израил не можеше да понесе светлината, която бе осветила неговото лице. Колко по-трудно ще бъде на престъпниците да гледат Божия Син, когато се яви в славата на Своя Отец, заобиколен от ангели, за да извърши съд над нарушителите на закона Му и над всички, които са презрели Неговата милост (…)
Всред бурята на Божествените съдби Неговите чада няма да имат причина да се боят. „Господ ще бъде надежда за народа Си и сила на израилевите чада” (Йоил 3:16). Денят, който донася страх и унищожение на нарушителите, на покорните ще донесе „неизказана радост, пълна със слава“ (1 Петрово 1:8).
