Гръцкият елинизъм, който е бил доминиращ в западното мислене в течение на стотици години, бе може би най-доброто усилие в древния свят за обяснение на действителността на рационална основа. Паралелно на този процес в човешката култура обаче набирал постепенно сили и един друг процес, достигнал апогея си с появата на Божия Син Исус Христос. С основаването на християнската религия желанието за духовно обяснение получи мощен тласък. Човекът чрез религията разбра много добре, че светът е нещо повече от рационализма. Копнежът на хората да разберат реалността, включвайки духовността, бе заложен трайно в общочовешката култура.

Нашето виждане е, че именно Бог е диригентът, който направлява историята на човечеството. Бог избира подходящия момент, за да изпрати Сина Си в света. Християнството показа вярната посока за удовлетворяването на човешкия копнеж за използването на духовността като метод за обяснение на света. Отправна точка на този изключителен процес бе Възкресението на Исус Христос. Този копнеж даде обилни плодове в мисловните форми на западната култура. Тук християнската религия бе пълновластна ръководна сила в течение на векове. Реалността се обясняваше почти изцяло от гледна точка на вярата в Бога. За нещастие това схващане донесе определен дисбаланс в човешкото разбиране за света. Това се дължеше до голяма степен на огромното разнообразие от мистериозни култове, на религиозни и мистични направления, възникнали по това време. Те избуяват като плевели около благодатното религиозно вярване в Единния и Личностен християнски Бог.

Бог е ръководил и планирал и по-късните събития в живота на човечеството – Ренесансът и научната революция. Те именно бяха предназначени да отреагират на въпросния дисбаланс в човешката култура. Бог избра тази епоха от историята, като въведе протестантската реформация в човешкото общество, за да ни възвърне към правилния път във въвеждането на духовността в нашите човешки разбирания за света.

За съжаление почти до средата на втората половина на двадесети век научният дух успя да изкриви истинската духовност, успя да я от¬страни почти изцяло от сериозните усилия на човешкото общество за обяснението на света като цяло. Но обилната и щедра подкрепа на Бога в хода на историческите събития ни даде една нова възможност за преориентиране на научната мисъл, основана на ограничения, сведен единствено до сетивността рационализъм.

Ние се намираме в началото на едно ново пробуждане, на нов ренесанс, водещ ни към още по-задълбочена представа за физическата реалност на Творението, която вече ни позволява ясно и убедително да видим мястото на духовността в световната картина. И в този случай Бог избира точното време на тази важна промяна в човешките разбирания, за да оповести на света великата вест за настъпващата Голя¬ма промяна в живота на човечеството, ознаменувана с Второто пришествие на Исус Христос и установяването на новата форма на живота – Небесното Царство (НЦ). Въпросът е дали в нашето човешко познание могат да се открият симптомите на това Велико предстоящо събитие. Дали с помощта на правилното въвежда¬не на духовността в научното обяснение бихме могли да предадем, макар и твърде схематично, картината на края на физическото съществуване на земята, да опишем явленията и процесите, съпътстващи това събитие на понятния за човеците език на науката.

В новото знание съществено се използва откровението, т.е. знанието, което ни дава Сам Бог. Многовековният опит на безбожната наука показа, че битието на Бога не е подчинено на човешката формална рационалност, която е преграда не само към проникването в най-дълбокото естество на реалността, но е и преграда за въвеждането на жизнено необходимата духовност, характерна за човешкото естество. Бездуховното човешко мислене е фундаментално ограничено и не може да обхване по никакъв начин неограничения, всеобхватен, свръхестествен Бог. Типично в това отношение е изказването на А. Айнщайн: „Аз виждам образа, но моето въображение не може да ми нарисува художника на този образ. Виждам часовника, но не мога да си представя часовникаря. Човешкият ум не е в състояние да си представи четирите измерения. Как може тогава да си представи Бога, пред Когото хилядите години и хилядите измерения са като едно?“ И въпреки това, съществуват редица явления и факти в природата, които говорят определено в полза на идеята за съществуването на Бога.

Самата хармония и удивителният порядък в света, в който сме поставени да живеем, показват, че реалността е била винаги „илюстратор“ на Божията свръхестествена мъдрост и мощ. В Библията този факт е посочен по следния начин: „Небесата разказват славата Божия. И просторът известява делото на ръцете Му.“ Бог е дал в Писанията си достатъчно доказателства за техния Божествен произход и Неговото лично съществуване. Тези свидетелства са изобилни. Вярно е, че Той не е премахнал възможността да се усъмни някой… и ония, които искат да се съмняват, имат случай за това; обаче тези, които желаят да се запознаят с истината, ще намерят достатъчно основания, за да вярват.