Къде сбъркахме?

ТЯ: Писна ми! Прибираш се и не казваш нито дума! Дори не ме питаш как съм. А аз си мислех, че като се оженя ще бъда щастлива и винаги ще ме обграждаш с внимание, както в началото. Всъщност ти мислиш само как да се прибираш по-късно, за да прекарваш колкото може повече време с досадните си приятелчета и колкото може по-малко с мен. Кажи нещо! Стига си мълчал като риба!

 ТОЙ: На мен ми писна! Всяка вечер чувам едно и също хленчене: не ми говориш, не ме обичаш, не прекарваш достатъчно време с мен! Как да ти говоря като ти още от вратата ме затрупваш с обвинения. Искам да имам право на собствен живот. Аз си мислех, че като се оженя ще имам уютен дом, където да си почивам и да каня приятелите си. И че няма всяка вечер да ям претоплени кюфтета от магазина. Не ме предизвиквай, че ако си отворя устата…

Звучи ли ви това като щастлива млада двойка, която само смъртта може да раздели? На мен определено не. Бих им дала не повече от година, вероятно само няколко месеца след раждането на първото им дете, с което са опитали да запълнят пропастта помежду си.

Питали ли сте се защо днес хората се развеждат толкова често и толкова лесно? Бракът се възприема като ресторант, в който ако не харесаш вечерята, веднага можеш да поръчаш друга. Или като дреха, която захвърляш в килера щом й мине модата. А изразът “Докато смъртта ви раздели” вече звучи смешно, ако не и като чиста подигравка.

Нереалистични очаквания за брака

Къде сбъркахме? Мисля че разговорът в началото може да ни подскаже нещо. Забелязвахте ли, че всеки мери другия със себе си? И двамата говорят за това какво самите те искат или очакват. И затова допускат две основни грешки:

  • Първо, имат фалшиви и нереалистични очаквания за брака.
  • Второ, обвиняват другия за не осъществяването на собствените си незрели очаквания.

Спомнете си за Адам и Ева. Щом положението стана напечено, те съвсем по детински обвиниха мама и тате за неуспеха, в техния случай Бога.

Той: “Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох”. (Бит. 3:12)

Тя: “Змията ме подмами и ядох”. (Бит. 3:13)

С други думи, аз исках да ям, ти ми даде леща, но сега трябва и да я готвя, а това определено  не ми харесва, следователно ти си виновен. Това е позицията на консуматора, който мисли само за това как да задоволи желанията си. И ако не получи това, което иска, виновен е не самият той и прекалените му изисквания, а този, който не ги задоволява. Съответно в брака – партньора.

Консуматорско отношение

Това консуматорско отношение във всяка житейска сфера е пряко следствие от максимата: “Аз съм в центъра на всичко”. След като човекът изхвърли Бог от центъра, там трябваше да се постави някой друг. И като не намери по-достоен, човекът постави себе си. В наши дни е съвсем нормално да се оправдава всяка постъпка с неизпълнено желание или изискване: “Ами, разведох се, защото не искаше да ме изслушва”, “Ударих я, защото не беше сготвила”, “Изхвърлих му багажа, защото ме вбесява”, “Убих я, защото ми изневерява”. А тези желания и изисквания стават все по-неконтролируеми и завладяващи човешката душа, защото няма кой да ги ограничава и насочва към по-висши цели. С Бога си отиде и моралът, ценностите, благородството на характера, чистотата на душевността.

Себеотрицателна любов

И все пак, не всичко е загубено. Ние изхвърлихме Бога зад вратата на сърцата си, но Той не ни обърна сърдито гръб: “Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мен.” (Откр. 3:22) Истинската любов, която единствено може да запази целостта на брака, е жива и нейният Източник е готов да я излее в изобилие в душата и живота на всеки, който Го помоли за това: “Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас. И като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце”.

Тази любов не казва “Аз искам!”, а шепне “Как да те направя щастлив?” Това е любов-даване, любов-жертва, която мисли за доброто на другия. Такава ли е вашата любов? Ако не е, бракът ви е в опасност. Събудете се!

Йорданка Дейчева, Клуб психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg