ЛАЗАРЕ ИЗЛЕЗ – ЧАСТ – 12

Заповедта бе изпълнена. Камъкът бе отместен. Всичко бе направено с готовност и желание. На всички бе дадена възможността да видят, че не е извършена никаква измама. Там, в каменния гроб, лежеше тялото на Лазар, студено и в смъртна неподвижност. Виковете на оплаквачките се смълчаха. Присъстващите застанаха около гробницата изненадани и изпълнени с очакване да видят какво ще последва.

Христос застана тихо пред гроба. Над всички присъстващи цареше свята тържественост. Той пристъпи по-близо. Поглеждайки към небето, каза: “Отче, благодаря Ти, че Ме послуша!” Неотдавна Христовите врагове Го бяха обвинили в богохулство и бяха готови да хвърлят камъни срещу Него, защото твърдеше, че е Божият Син. Бяха Го обвинили, че извършва чудеса чрез силата на Сатана. Но тук Христос твърдеше, че Бог е Негов Отец и заяви с пълно доверие, че Той е Божият Син.

Във всичко, което вършеше, Христос сътрудничеше на Своя Отец. Винаги внимаваше да не създава впечатлението, че работи независимо от Него. Всичките Си чудеса извърши чрез вяра и молитва. Желаеше всички да знаят за връзката Му с Отца. “Отче – каза той, – благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.” Сега учениците и народът трябваше да получат най-убедителното доказателство за връзката между Христос и Бога. Трябваше да им бъде показано, че Христовото твърдение не бе измама.