ЛАЗАРЕ ИЗЛЕЗ – ЧАСТ – 2

Докато Христос предаваше Своите чудни уроци, Мария седеше при нозете Му – благоговееща и предана слушателка. Веднъж Марта, отрупана с грижи за приготвяне на храната, дойде при Него с думите: “Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи -, прочее, да ми помогне.” Това беше при първото посещение на Христос във Витания. Спасителят и Неговите ученици току-що бяха пристигнали от едно уморително пътуване пеша от Ерихон. Марта беше нетърпелива да приготви необходимото за тяхното удобство и в своето безпокойство забрави учтивостта, която дължеше на госта. Исус – отговори с мекота и търпение: “Марто, Марто! Ти се грижиш и безпокоиш за много неща; но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.” Мария натрупваше в ума си скъпоценните слова, излезли от устата на Спасителя. Слова, за нея по-ценни и от най-скъпите накити на света.

“Едното” нещо, от което Марта се нуждаеше, бе тих, посветен дух, по-дълбоко желание за познаване на бъдещето, на безсмъртния живот и на благодатта, необходима за духовния напредък. Тя трябваше да се безпокои по-малко за отминаващите неща, а повече за траещите вечно. Исус искаше да научи Своите деца да използват всяка възможност, за да придобият знанието, което ще ги направи мъдри за спасение. Христовото дело се нуждае от внимателни, енергични работници. Има широко поле за такива Марти с тяхното усърдие за активна религиозна дейност. Но първо нека да седнат с Мария при нозете Му. Нека тяхната прилежност, порив и енергия бъдат осветени от Христовата благодат. Тогава животът ще стане непобедима сила за доброто.