ЛАЗАРЕ ИЗЛЕЗ – ЧАСТ – 4

След като изчака два дни, Исус им каза: “Да отидем пак в Юдея.” Учениците попитаха защо, ако ще отива в Юдея, бе чакал два дни. Но тревогата за Христос и за самите тях напълно зае мислите им. В пътя, по който Той бе готов да тръгне, не виждаха нищо друго освен опасност. “Учителю – казаха Му, – сега юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш? Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня?” “Мене Ме води Моят Отец. Докато Аз извършвам Неговата воля, животът Ми е в безопасност. Моите дванадесет часа не са се свършили още. Аз навлязох в последния остатък от Моя ден, но докато имам още време, съм в безопасност.”

“Ако ходи някой денем – продължи Той, – не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.” Този, който изпълнява Божията воля, който върви в пътеката, набелязана от Бога, не може да се препъне и да падне. Светлината на Божия Дух, Който го ръководи, му дава ясно разбиране за неговия дълг и го води напред до края на неговото дело. “Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.” Този, който върви в пътеката на собствения си избор, където Бог не го е призовал, ще се спъне. За него денят се превръща в нощ и където и да е, не е в безопасност.

“Това изговори и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя.” “Нашият приятел Лазар заспа.” Какви вълнуващи думи! С какво съчувствие са изпълнени! При мисълта за опасността, която техният Учител беше готов да Си навлече, като отидеше в Ерусалим, учениците почти бяха забравили бедното семейство във Витания. Но Христос не бе го забравил. Учениците се почувстваха укорени. Те се бяха разочаровали, защото Той не отговори веднага на известието за Лазар. Изкушиха се да мислят, че не е обичал толкова силно него и сестрите му, както те смятаха, иначе би трябвало да побърза да тръгне с вестителя. Но думите “нашият приятел Лазар заспа” събудиха добри мисли. Убедиха се, че Христос не бе забравил страдащите Си приятели.