ЛАЗАРЕ ИЗЛЕЗ – ЧАСТ – 8

Като се опитваше все още да даде правилна насока на нейната вяра, Исус заяви: “Аз съм Възкресението и Животът!” В Христос е животът, изначалният, незает от никого и не произтичащ от никого. “Който има Сина, има тоя живот” ( 5:12 1Йоаново 5:12). Божествеността на Христос е уверението на вярващия за вечен живот. “Който вярва в Мене – казва Исус, – ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?” Сега Христос насочи мисълта към времето на Своето второ идване. Тогава праведните мъртви ще бъдат възкресени нетленни и живите праведни ще бъдат пренесени на небето, без да видят смърт. Чудото, което Христос се готвеше да извърши, като възкреси Лазар от мъртвите, трябваше да представи възкресението на всички праведни мъртви. Чрез Своето слово и дела Той заяви, че е авторът на възкресението. Този, Който скоро щеше да умре на кръста, стоеше с ключовете на смъртта, победител над гроба и уверяваше в Своето право и сила да дава вечен живот.

На изречените от Спасителя думи: “Вярваш ли това?” Марта отговори: “Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света!” Тя не разбираше напълно значението на изговорените от Исус думи, но изповяда вярата си в Неговата Божественост и доверието си, че Той можеше да изпълни това, което желаеше.

“И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.” Тя предаде вестта си колкото може по-спокойно, защото свещениците и управниците се готвеха да арестуват Исус, когато се явеше възможност. Виковете на оплаквачките попречиха думите – да бъдат чути.

При тази новина Мария скочи и с изписано на лицето – нетърпение напусна стаята. Оплаквачките я последваха, мислейки, че отива на гроба да поплаче. Когато стигна до мястото, където Исус чакаше, коленичи в нозете Му и каза с трептящи устни: “Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми!” Виковете на оплаквачките увеличиха напрежението -, защото тя копнееше за няколко спокойни думи насаме с Исус. Но знаеше за завистта и ревността към Него, подхранвани в сърцата на някои от присъстващите, и се въздържа да изрази напълно своята скръб.