Лакомия и мързел или самоконтрол и трудолюбие

Уолтър Мишел (1930 – 2018) е американски психолог от австрийски произход, който специализира в психология на личността и социална психология.

Към края на 60-те и началото на 70-те години Мишел прави първите стъпки в разкриване връзката между способността да се ОТЛАГА УДОВОЛСТВИЕТО и да се упражнява самоконтрол под силен ситуационен натиск и емоционално заредени изкушения.

Експериментът: на деца се дава бонбон (бисквита или други привлекателни сладкиши) и им се предлагат две възможности: да го изядат веднага или да почакат 10-15 мин. Ако не го изядат веднага, след това ще им бъде даден втори бонбон.

Мишел проследява живота на децата в продължение на години и установява изумителна връзка между способността на децата да отлагат удоволствието и постиженията им в живота като възрастни. Тези, които не могат да чакат, имат по-висока степен на затлъстяване и по-ниски постижения в училище. Тези, които успяват да изчакат по-дълго, имат съвършено различна съдба, включително по-ниска телесна маса и по-високи резултати на стандартните тестове. (https://en.wikipedia.org/wiki/Walter_Mischel)

Трябва да се замислим какво залагаме в бъдещето на децата си: лакомия и мързел или самоконтрол и трудолюбие. За да бъдат по-полезни за себе си и обществото.

Превод: Йорданка Дейчева