Исус седна като почетен гост на трапезата на митарите. Чрез съчувствие и общителност показа, че признава достойнството на човека и хората копнееха да бъдат достойни за присъствието Му. Думите Му падаха върху техните жадни сърца с благословена, животворна сила. В тези хора, отхвърлени от обществото, се събуждаха нови импулси и се откриваха възможности за нов живот. На събиране като това немалко хора бяха повлияни от учението на Спасителя, признали Го чак след Неговото възнесение. Когато Светият Дух бе излят и в един ден се обърнаха три хиляди души, сред тях имаше мнозина, които за първи път чуха истината на бирническата трапеза, а някои от тях станаха вестители на евангелието. За самия Матей примерът на Исус на това празненство беше постоянен урок. Презреният бирник стана един от най-преданите евангелисти. Чрез службата си той следваше отблизо стъпките на своя Учител. Когато научиха, че Исус е присъствал на угощението в дома на Матей, равините видяха в това възможност да Го обвинят, но решиха да действат чрез учениците. Надяваха се да възбудят предразсъдъците им и да ги отдръпнат от техния Учител. Стратегията им бе да обвинят Христос пред учениците, а пък учениците – пред Христос, като насочва стрелите си там, където най-много ще заболи. Това е начинът, по който Сатана работи още откакто е изхвърлен от небето, и всички, които се опитват да причинят несъгласие и отчуждение, действат чрез неговия дух. “Защо яде вашият учител с бирниците и грешниците?” – попитаха завистливите равини. Исус не изчака учениците да отговорят на обвинението, а сам отговори: “Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Но идете и научете се що значи тази дума: “Милост искам, а не жертви”, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние.” Фарисеите твърдяха, че са духовно здрави и затова нямат нужда от лекар, докато смятаха бирниците и езичниците за погиващи от болести на душата. Тогава не беше ли Негова работа като лекар да отиде точно при тази класа, която се нуждаеше от помощта му? Но макар че фарисеите се смятаха за много високопоставени, бяха наистина в по-лошо състояние от онези, които презираха. Бирниците бяха по-малко високомерни и по-малко себедоволни, затова и по-възприемчиви за влиянието на истината. Исус каза на равините: “Но идете и научете се що значи тази дума: “Милост искам, а не жертви.” Така Той показа, че докато твърдяха, че проповядват Божието слово, бяха напълно невежи по отношение на за Неговия Дух. Фарисеите бяха смълчани за известно време, но още повече затвърдиха враждата си. След това потърсиха учениците на Йоан Кръстител и се опитаха да ги настроят срещу Спасителя. Същите фарисеи не бяха приели мисията на Кръстителя. Посочвали бяха неговия отшелнически живот, прости навици и грубо облекло и го бяха обявили за фанатик. Тъй като той укоряваше тяхното лицемерие, те се възпротивиха на думите му и се опитаха да настроят народа срещу него. Божият Дух беше подействал върху сърцата на тези горделивци, убеждавайки ги в грях, но те бяха отхвърлили Божия съвет и бяха заявили, че Йоан е обхванат от дявол. Сега, когато Исус дойде и се смеси с народа, и седна сред него да яде и пие, те Го обвиниха, че е лакомник и винопиец. Същите, които хвърлиха обвинението, бяха виновни. Така, както Бог е представян погрешно и Сатана Му приписва собствените си качества, по същия начин Господните вестители ще бъдат фалшиво представяни от тези зли хора. Фарисеите не разбираха, че Исус ядеше с бирници и грешници, за да даде небесна светлина на онези, които са в тъмнина. Те не искаха да видят, че всяка дума, изговорена от Божествения Учител, беше като живо семе, което щеше да покълне и да даде плод за Божия слава. Бяха решили да не приемат светлината и, макар че се бяха възпротивили на мисията на Кръстителя, сега бяха готови да предложат приятелство на неговите ученици, надявайки се да спечелят тяхното сътрудничество срещу Исус. Така представиха нещата, че Той омаловажавал древните традиции. Противопоставиха строгата набожност на Кръстителя на Исусовото поведение, Който ядял и пиел с бирници и грешници. В това време учениците на Йоан бяха в голяма скръб. Това бе преди посещението им при Исус с известие от Йоан. Любимият им учител бе в затвора и те прекарваха дните си в мъка, а Исус не правеше нищо да освободи Йоан и дори сякаш не зачиташе неговото учение. Ако Йоан е изпратен от Бога, защо Исус и Неговите ученици действат толкова различно?