Лечебното четене: коя литература от какво лекува
Всеизвестна е фразата, че книгата е лек за душата. Напоследък обаче и лекарите доказаха, че четенето е мощна оздравителна процедура. Много водещи световни клиники въведоха нов метод на лечение – библиотерапията.
Ако трябва да сме съвсем точни, библиотерапията се появява преди векове. В една от приказките на “1001 нощ” придворният лекар съветва своя господар, страдащ от тежък недъг и страхове, да чете книги и това го излекувало.
“Съществуват два вида библиотерапия – обяснява украинският психолог Юрий Калашников. – Първият е когато на болния се препоръчва да прочете книга, героят в която му напомня него самия. На книжния образ също му се налага да се бори с несгоди и болести и в резултат, благодарение на силата на духа си и вярата си в оздравяването, болният се справя с тях. Като съпреживява на литературния герой, човек се зарежда с дух на победител, което му помага да мобилизира резервите си и да ги насочи за справяне с болестта си.”
Вторият вид библиотерапия е когато болните сами пишат кратки разкази, в които описват своето чудотворно изцеление от тежката болест. С помощта на библиотерапията се лекуват дори деца, с тази разлика, че при тях методът се нарича “приказкотерапия”. Главното е, смята психологът, книгите, които болните четат, да завършват с победа на доброто над злото и на здравето над болестите. Защото словото може както да излекува, така и да убие.
Какво да се чете и с каква цел?
1. Класическа литература
Особености: спокойното повествование създава усещане за устойчивост. Чуждите грешки ни карат да се замисляме за своите.
Показания: универсално средство при стрес, неврози, натрапливи състояния.
2. Криминалета и приключения
Особености: тренират вниманието, логиката, търпението, наблюдателността. Заплетените сюжети отлично отвличат от тъжни мисли и проблеми.
Показания: при натрапливи състояния, психози.
3. Научна фантастика, фентъзи
Особености: разширява границите на възможното, изостряйки до крайност ситуациите и постъпките, дава възможност на пациента да приема без страх своите мисли и желания и да допуска наличието им у другите.
Показания: при фобии (страхове). Настоятелно се препоръчва на пациенти, които живеят в “калъф” и по строг график.
4. Поезия
Особености: отчетливият ритъм нормализира процесите, протичащи в организма. Стиховете настройват позитивно, внушават вяра в собствените ни сили.
Показания: при депресии. Четенето на стихове се използва при логопедични занимания и при възстановяване след инсулт.
5. Приказки и фолклорна литература
Особености: в лека форма обучава в правилата на общуване, учи на наблюдателност.
Показания: при хиперактивност у деца и хронично непослушание при подрастващи.
6. Хумористична литература
Особености: понижава тревожността, учи на безконфликтна техника при общуване.
Показания: за подрастващи в преходна възраст, повишава настроението в следоперативния период.
7. Философска и духовна литература
Особености: дава представа за целостта на света и мястото но човека в него.
Показания: при остри стресове и хронични депресии.
Марине Танашян, доктор на медицинските науки от Научния център по неврология на Русия казва: “Четенето на книги е своеобразна тренировка на мозъка. При постъпването на нова информация се създават нови невронни връзки между различните зони в мозъка, които отговарят за краткосрочната и дългосрочната памет. Не е маловажно, че при четенето се включва система, която ни зарежда с емоции и удоволствие. След прочитането на хубава книга нараства общата психична активност, което е особено важно при рехабилитацията на тежки пациенти, намиращи се в подтиснато състояние.”
Олга Карабанова, доктор на психологическите науки от факултета по психология на Московския държавен университет казва: “Най-полезната съставка на четенето е емоционалната преработка. Съпоставяйки своя жизнен опит с живота на другите хора, пациентът преживява своите трагични ситуации отново, оценявайки ги отстрани, и така формира адекватно отношение към тях”.