ЛИНЕЙКА ИЛИ ОГРАДА

В миналото съществувало малко планинско селце, разположено на върха на висока скала, под която зеела пропаст. Селцето било винаги оживено – чувал се смях и жителите били доволни от своята работа. Но имали един сериозен проблем. През няколко месеца някое от селските деца, докато играело,  се подхлъзвало и падало от скалата в пропастта. Трудно било да се достигне до нещастното дете и обикновено не успявали да го спасят. След смъртта на поредното младо момиче жителите свикали събрание, за да вземан някакво решение. Било взето решение да се прокара път, който да достига до дъното на пропастта.

,,Но как ще пренесем тогава жертвата обратно в селото?”- попитал някой. След като се съобразили и с това, селяните решили пътят да бъде достатъчно широк – като шосе, за да може по него да минава линейка. Линейката, заедно с обучен персонал трябвало да бъде на разположение всяко денонощие,  понеже нещастните случаи възниквали неочаквано. Затова хората изчислили, че трябва да има най-малко четирима човека на пълно работно време…Но кой щял да плаща за всичко това. Накрая един възрастен човек задал обикновен и много важен въпрос: ,,Защо не построим ограда по ръба на скалата? Тогава децата няма да падат, нали?

Ето това е въпросът, който трябва да си зададем. На ,,оградата” ли трябва да наблегнем при борбата със стреса или на ,,линейката”? Върху предотвратяването ли да се концентрираме, или върху лечението.

,,Как да се справим със стреса” – 22 стр. Издателство ,,Нов живот”