Един от най-известните боксьори в една близка страна се запознал с Евангелието. Но сърцето му не откликнало на Божията покана. Продължил да се занимава със своя спорт. Много бързо вървял нагоре в кариерата си. Няколко пъти се случило да осакати някой от своите противници на ринга, но… “Какво да се прави – работата си е работа” – било оправданието му.

Веднъж някой му подарил хубава религиозна книжка – “Пътят към Христа”. Отворил първата страница… Оттам с много любов го гледало едно страдащо, окървавено лице – лицето на Исус Христос. Спасителят на човечеството. Прибрал се в своя дом и на един дъх прочел книгата. Бил поразен от Божията любов към него. Твърдо решил: “Няма повече да се боксирам. Отсега нататък няма да причинявам болка никому.”

На следващия ден спортистът съобщил решението си на треньора. Последният побеснял – наближавало важно състезание и що за приказки точно преди него… Използвал цялата си убедителност, послужил си с хиляди обещания и… успял.

Настъпил денят на турнира. Добре тренираният състезател се качил на ринга. Появил се неговия противник. Схватката започнала. След няколко минути противникът бил в нозете му. Отнякъде шуртяла кръв. Пристигнали двама мъже от персонала, за да издърпат победения настрани. И тогава, сред бесния вой на аплодиращата тълпа, о, тогава победителят видял лицето на нокаутирания си противник. Сторило му се, че вижда същото окървавено лице от книжката, лицето на Спасителя Исус. Бил потресен. Разтреперал се. Нечуващ и невиждащ нищо друго, слязъл от ринга и напуснал завинаги спортната зала. Видението на това окървавено лице се превърнало в извор на нов живот. Той се посветил на проповядване на Евангелието като служител в Адвентната църква. Често казвал: „Никога няма да нанеса нов удар върху Исусовото лице!“.

А ти?…

Исая 52:14

“Както мнозина бяха ужасени от Теб — толкова беше обезобразен видът Му, повече от който и да било човек, и изгледът Му — от който и да било от човешките синове.”