Любовта е синоним на търпение и постоянство

 

Влюбването – онова трепетно усещане под лъжичката, което е сладко и горчиво едновременно. Онази любов, тиха и монотонна или онази бурна и пагубна. Лицата на любовта са хиляди. Истинската обич обаче е различна от влюбването, тя е негова по-висша градация. Докато влюбването може да бъде страшно егоистична, то обичта е безкористното му отражение. За да се превърне в истинска любов, са нужни много търпение и постоянство.

Влюбеният в началото е заслепен. Той не вижда лошите качества на любимия, дразнещите му навици, трудния характер и т.н. Влюбеният вижда всичко в мъгла, докато не се събуди от нея. И тогава идва моментът на истината – или с търпение и постоянство се надгражда в обич, или просто нещата приключват. Какво ще стане,  зависи от това колко силно обичате или ви обичат!

Една двойка – мъж и жена, или се допълват, или се противопоставят. Ако си мислите, че едното или другото работи повече, грешите. И двете ситуации са напълно еднакви, защото раждат едни и същи казуси. А именно неразбиране, по-голямо отдаване във връзката от страна на единия, съмнения за изневери, страхове, обвинения, та дори липса на средства и различни гледни точки за възпитанието на децата.

Няма двойка влюбени, която да не премине през сляпото влюбване и да не навлезе със страшна сила в следващият етап на пробуждане, свързан със спорове и вадене на „кирливите ризи“ така да се каже. Обаче фаталната разлика между тези, които остават заедно, и тези, които се разделят, е именно търпението и постоянството. Стремят се да правят компромиси и постепенно да заживеят в хармония, защото прекалено много ценят връзката си и искат влюбването да прерасне в обич, която никога няма да угасне. Малката подробност в този случай е, че ако това желание е само едностранно, всичко е обречено на провал. Никой не може да бъде накаран да обича насила.

Търпението и постоянството са двете основни подпори на вечната обич. Тази любов, която виждаме по филмите, е различна. Тя е по сценарий. Дълбоката искрена обич се заражда с годините, с общите преживявания, с натрупаните грешки и прошки, с уважението и споделянето. Това е любовта на вашите баби и дядовци, останали заедно по 50 – 60 години.  Обичта не е навик – само понякога изглежда така. Тя не е нито показна, нито спонтанна, като влюбването. Любовта е премерена, спокойна и се задълбочава с годините. Двойките, които съумеят да превърнат влюбването в силна обич, са щастливите двойки оставащи завинаги заедно!