Любовта удовлетворява вътрешните нужди

Любовта трябва да е ваш принцип на действие. Тя е основният принцип на Божието управление в небето и на земята и трябва да бъде основата на християнския характер. Единствено тя може да направи един човек християнин и да го поддържа твърд. Единствено това може да му даде възможност да устои на изпитанието и на изкушението.

Култивирайте любовта

Любовта към Бога и към човека трябва да бъде култирана, защото е по-скъпоценна от злато. необходимо е сега да представим по най-добрия начин характера на чистата и неопетнена религия, която, както по своето естество, така и по снвоите изисквания, е противоположна на себелюбието. Любовта, за която Христос даде пример, е несравнима: нейната стойност е много по-висока от злато, сребо или скъпоценни камъни. Любовта, която християнинът трябва да притежава, е необходимо да бъде търсена и да се молим за нея. Човекът, който я притежава, има харакстер, стоящ над всякакви човешки несъвършенства.

Всички се нуждаят от любов

Причината, поради която има толкова много коравосърдечни мъже и жени в нашия свят, е, че истинската любов се възприема като слабост и се обазкуражава и потиска. По-добрата част от естеството на тези хора е била изопачена и задушена още в детството им. И ако лъчите на Божията светлина не стопят тяхната студенина и жестокосърдечно себелюбие, щастието им ще е погребано завинаги. Ако искаме да имаме нежни сърца като Исусовото и святото съчувствие на ангелите към грешните смъртни същества, трябва да култивираме и субе си съчувствието и любовта, характерни за детството, които са съвсем простички.

Любовта към собственото “Аз” унищожава мира

Любовта към собственото “Аз” е, която унищожава нашия мир. Докато нашето его е живо, ние винаги продължанаве са кгоив тащпещ, н гогонтокг са го браним от обиди и скърбления. но когато сме мътви и животът ни е скрит с Христос в Бога, няма да вземаме присърце пренебрежението или лошото отношение. Ще бъдем глухи за укорите и слепи за подгравките и оскърбленията. “Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада” (1 Коринтяни 13:4-8).

Елън Уайт, “Ум, характер, личност”, книга 4, издателство “Нов живот”