ЛЮБОВ или НАСИЛИЕ

Явно е от ширещите се случаи на насилие в домовете ни днес, че много сме се отдалечили от Божия идеал за човешките отношения. Много от хората, които претендират, че са християни, не притежават изобщо качествата на Христос.

За съжаление, в твърде много случаи насилници са изопачавали Библията и теологията, за да оправдаят насилническото си поведение. Освен това други добронамерени помощници също са изкривявали Библията, за да убеждават жертвите са приемат постоянното насилие в семейството си. Това изкривяване на Писанието може да бъде опасно и дори смъртоносно за жертвите. Отговорните общности не бива повече да мълчат.

Мълчанието продължава цикъла на домашното насилие и не води до промяна. Трябва всяка общност да полага усилия – особено църковните общности – за да помагат на семействата да прекратяват малтретирането и да създават по-здравословна среда за децата, юношите и възрастните.

Разбира се, е очевидно, че живеем в епоха на насилие. Сетивата ни са бомбардирани от насилието по новините, музиката, телевизията и други медии. Много хора са мишени на насилие. Жертвите, които най-много трогват сърцата ни, са жените и децата. Вярно е, че мъже също стават жертви на малтретиране и насилие, но в много по-малки размери – което може да се дължи на липса на информация. Но независимо кой е жертвата, домашното или семейното насилие е несъвместимо с Божия план за човешкото семейство.

Какво представлява домашното насилие

Нека да разгледаме някои определения и обща информация за домашното насилие. То включва физическо малтретиране, сексуална злоупотреба и емоционално насилие. Няма йерархия – всяко едно е разрушително.

Физическото насилие може да включва бутане и ритане и да ескалира до по-сериозно нападение. Може да започне със синина, а да завърши с убийство.

Сексуалното насилие включва неуместно докосване и словесни забележки. Изнасилване, задиряне и кръвосмешение също се включват в тази категория.

Емоционалното насилие включва постоянно унижаване или подценяване на човека. То може да съдържа словесни заплахи, епизоди да ярост, неприличен език, изисквания за съвършенство и унижаване на характера и личността. Крайното собственическо чувство, изолацията и лишаването на някого от средства са психологическо и емоционално насилие.

Не съществува реален профил на насилниците или жертвите. И двете страни може да бъдат от всякакви възрастови групи, етнически групи, социално-икономически класи, професии и религии или нерелигиозни общности. Малтретирането и насилието могат да приемат няколко форми: физическо, сексуално или емоционално. В случая на по-възрастните хора и децата те могат да включват крайна липса на грижи.

Последиците

Пострадалите от домашно насилие „имат високи нива на депресия, разстройства на съня“ и други емоционални проблеми.⁴
„Домашното насилия допринася за лошото здраве на много от пострадалите“.⁵
„Ако не получат помощ, момичетата, които са свидетели на домашно насилие, са по-уязвими за малтретиране в юношеството и зрелостта“.⁶
„Ако не получат помощ, момчетата, които наблюдават домашно насилие, е много по-вероятно да малтретират техните партньори и/или деца като възрастни, като по този начин продължават цикъла на насилието през следващото поколение“.⁷
Повечето инциденти с домашно насилие никога не се докладват.⁸

При домашното насилие винаги има злоупотреба със сила. То се характеризира със страх, контрол и вреда. Единият човек във връзката използва принуда или сила, за да контролира другия човек или другите семейни членове. Насилието може да бъде физическо, сексуално или емоционално.

Има няколко причини, поради които насилниците решават да злоупотребяват със силата си:

Той смята, че е неговото право; част от ролята му.
Той смята, че има право да използва сила.
Усвоил е това поведение в миналото си.
Смята, че това поведение постига резултати.

Насилниците приемат, че имат правото да контролират всички членове на семейството. Готовността да използват насилие, за да постигнат този контрол, произтича от уроците, които са усвоили. От различни източници насилникът е научил, че е подходящо за човек, който е по-голям и по-силен – обикновено мъж – да удря другите „за тяхно добро“ или защото „ги обича“.

Насилниците усвояват насилническото поведение от различни източници, включително когато наблюдават родителите и връстниците си, от неправилно тълкувани библейски учения и от медиите – вицове, анимации и филми – които изобразяват контрола и насилието като нормална част от връзките. А понякога жертвата дори смята, че тя е причината за малтретирането. Но това не е вярно. Поведението на жертвата не предизвиква насилието на насилника. Той контролира насилието, а не жертвата.

Фактите не са приятни и ни напомнят за несправедливия свят, в който живеем. Добрата вест и надежда за семействата днес е, че Бог не ни е оставил сами. Библията представя истинската картина за това как трябва да изглеждат човешките връзки. Хората са създадени от един любящ и социален Бог, който ни е създал да имаме връзка с Него първо, а след това и с другите. Тъй като сме създадени по Неговия образ (Битие 1:27), всички наши връзки трябва да бъдат отражение на Него и Неговата любов. Разбира се, за разлика от Бога, ние не сме съвършени и заради тези несъвършенства ще имаме проблеми в отношенията си. Затова трябва да търсим Божието ръководство за благодат и сила да бъдем по-любящи, добри и търпеливи и да упражняваме самоконтрол във всичките си взаимоотношения.

Пет принципа за лечение на домашното насилие

Изградете брака си върху истинска любов

Истинската любов изисква разбиране нуждите на другия и готовност за себеотрицание в името на връзката. Истинската любов изисква много енергия и жертви, но ни мотивира да създаваме възможно най-добрия брак. Предложението на Новия завет:

„Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати“ (1 Коринтяни 13:4-8).

Приемайте недостатъците и несъвършенствата един на друг

В брака трябва да се научим да се ценим един друг и да приемаме, че не сме съвършени. Говорим за брак, изпълнен с благодат. Благодатта е нещо, което давате на другия, въпреки че не го заслужава. Затова давате доброта, търпение, нежност и още много; дори когато не ви се иска. Защо? Защото в един момент – дори всеки ден – вашият партньор/партньорка ще трябва да направи същото и за вас.

Чудесното в благодатта е, че не можете да я спечелите или купите. А като дарител на благодат, вие предлагате любовта и приемането като подарък за партньора/партньорката си. Благодатта в брака създава атмосфера, която преодолява вината и срама и подготвя сцената за израстването и подновеното посвещение във връзката.

Изслушвайте се един друг

Огромна част от проучванията на брака подсказват, че повече връзки преживяват криза поради липса на ефективно общуване. Ако женените хора, а и хората като цяло, се научеха да общуват по-добре, те щяха да се разбират много по-добре и щяха да имат основа за по-силна и по-здрава връзка.

Доброто общуване във всяка връзка е като водата и слънцето за хубавата поляна. Доброто изслушване е като торът, който ще проникне дълбоко под повърхността, за да подхранва и обогатява почвата. В повечето връзки, когато има оплаквания, то е защото някакви нужди не са удовлетворени – някои гласове не са чути. Двойки, които общуват добре, разбират, че активното слушане е съществен елемент на техния брак.

Активното слушане означава да слушате с уши, очи и сърце. Той предава на партньора посланието, че повече се интересувате от думите му, отколкото да защитавате себе си и да изразявате мнението си. И пак активното слушане изисква себеотрицание – друг незаменим елемент за дълготраен брак.

Когато и двамата в брака чувстват, че са изслушвани и разбирани, близостта нараства, интимността се повишава и обвързването един друг във връзката укрепва.

Често си прощавайте

Оксфордският речник на английския език (1989) дава следното определение на прошка: (1) да престана да се гневя на някого за обида, недостатък или грешка; (2) да не чувствам повече гняв или желание да го наказвам; (3) да зачеркна дълг.

Прошката прокарва пътя за изцеление и примирение във всяка връзка. В брака и двамата неизбежно ще се нараняват. Когато прощаваме, ние се отказваме от предполагаемото си право да наказваме или отдаваме възмездие за злото, което ни е причинено. Когато не можем да простим, горчивината и негодуванието нарастват. Прошката ни освобождава от тези чувства. Всъщност тя е повече за този, който прощава, отколкото за този, на когото се прощава.

Прегръщайте се повече

Повечето двойки едва дочакват да се оженят, че да се наслаждават на физическите предимства на брака. Но когато ежедневието ни погълне и шеметните чувства отшумят, забравяме да правим нещата, които сме правили отначало. Прегръдката е лесен начин да се свързваме отново всеки ден. Когато се прегръщаме или докосваме, се отделя хормонът окситоцин. Той подобрява „спойката“ с другия човек; още понижава кръвното налягане и намалява стреса. Следователно можем да пожънем много предимства от една обикновена прегръдка. Насърчаваме двойките да се прегръщат за една минута всяка сутрин, преди да се разделят, и всяка вечер, когато отново се видят.

Можем ли да контролираме сексуалния нагон?

Една от клопките, които водят до сексуална неморалност, е сферата на мислите. Това, за което човек мисли, е тясно свързано с това, което гледа и слуша. Никога до сега в историята на човечеството не е имало такъв наплив от неморални неща за гледане и слушане, както днес. Интернет е направил живота по-лесен в толкова много отношения за хората по света, обаче същевременно е направил съхраняването на морала по-трудно от всякога преди. При такъв лесен достъп до компютри, таблети и смартфони, да останеш морално почтен човек става все по-трудно за всички. Важно е също да приемем, че необвързаните хора не са защитени от този вид изкушение, което е еднакво достъпно за всеки един човек – женен или неженен. Именно затова Библията казва в Притчи 4:23: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“.

Следователно обратно на вкорененото мислене в днешните общества, че хората не могат по никакъв начин да обуздават сексуалния си нагон, сред учените е добре документирано, че мозъкът е най-важният сексуален орган, който имат хората. Така че човешката сексуалност е на светлинни години от приравняването на сексуалното желание с физиологична нужда: „Щом съм гладен, ям“. Факт е, че сексуалното желание у хората се задвижва от челния дял на мозъчната кора на мозъка – тази част, където става цялото учене и която е центърът на преценката. Тъй като Бог е създал хората с мозък, те са отговорни за своята сексуалност и решенията, които вземат за нея всеки ден. Хората имат силата да вземат решения, дори когато биохимията бушува в мозъка им. Хората трябва да използват силно развития си мозък, за да решават как, кога, къде и дали да дадат израз на сексуалните си желания. Именно това различава хората от животните.

Една друга лъжа, която се налага в обществото днес, е, че когато правиш секс, това ще укрепи себеоценката ти и ще те направи по-желан или по-уверен. Особено жените искат да бъдат желани и често използват секса като барометър за ценността си и като средство за създаване на връзка. От друга страна, мъжете използват секса, за да се чувстват по-уверени и по-способни: всъщност става въпрос за сила и постижения, съревнование и успехи, а за мнозина е само игра на цифри, които определят колко завоевания имат.

За съжаление, предбрачният и/или извънбрачният секс никога няма да утвърди вас или вашата връзка. Ако сте жена, няма да ви направи по-желана. Ако сте мъж, няма да ви освободи от несигурността; всъщност „нелегалният“ секс най-вероятно ще има точно обратното влияние върху вас. Накрая ще ви накара да се чувствате по-опетнени, по-отчаяни, по-самотни и по-несигурни.

Тогава какво да прави едно сексуално същество? Трябва да съзнавате ясно възможностите си за избор и вие да ги управлявате, вместо те да управляват вас. Ето някои от възможностите: възможността „така се случи“; възможността „ако сме влюбени, не може да е грешно“; възможността „сексът ни сближава“; „не водя сексуален живот, докато не се оженя“; и „нека да поставим граници“. Женени или не, всички тези възможности са фалшиви, освен последната. Докато не поставите здравословни граници предварително, независимо дали сте женени или не, ще се забъркате в проблем; затова поставете тези граници сега, преди да дойде изкушението.

За да имате мир като неженен човек, е важно да определите ценностите си отрано, да решите да се ръководите от тях и да се доверите на Бога за моралната сила да живеете според тях всеки ден.

“Надежда за семействата днес”, Уили и Илейн Оливър

Превод: Йорданка Дейчева