Нека разгледаме по-подробно защо еволюционният сценарий, свързан с образуването на протеини, е невъзможен.

За да се появи една протеинова молекула, намираща се в живите организми, не е достатъчно само точните аминокиселини да се подредят в точния ред. Освен това всяка една от 20те различни вида аминокиселини, разположени в структурата на протеините, трябва да бъде “лявоизомерна”. От химична гледна точка съществуват два вида аминокиселини “лявоизомерни” и “дясноизомерни”. Разликата между тях е огледалната симетрия между техните триизмерни структури, което е подобно на разликата между лявата и дясната ръка на човек.

Аминокиселините и от двете групи спокойно могат да се свързват помежду си. Но от извършените проучвания е разкрит интересен факт: протеините във всички живи организми, като се започне от най-просто устроените, та се стигне до най-съвършените, са изградени единствено от лявоизомерни аминокиселини. Ако дори само една дясноизомерна аминокиселина се прикачи към структурата на протеина, той става безполезен. Доста интересно е, че при някои експерименти бактериите, на които се подават дясноизомерни аминокиселини, незабавно ги разграждат, а в някои случаи от тези разградени частици образуват лявоизомерни аминокиселини, които самите те да могат да използват.

Нека за момент предположим, че животът се е зародил случайно, както твърдят еволюционистите. В този случай дясно- и лявоизомерните аминокиселини, които също са създадени случайно, би трябвало да бъдат в равни количества в природата. Следователно всички живи същества в структурата си трябва да имат както дясно-, така и лявоизомерни аминокиселини, защото от химична гледна точка и двата вида аминокиселини могат да се комбинират помежду си. В действителност обаче протеините   в живите организми са съставени единствено от лявоизомерни аминокиселини.

Въпросът как протеините от всички аминокиселини могат да избират единствено лявоизомерните и как нито една дясноизомерна не се е смесила тях, е една от темите, за които еволюционистите не са дали никакво обяснение. Те по никакъв начин не могат да обяснят тази специфична и съзнателна селекция.

Нещо повече, тази характеристика на протеините увеличава объркването на “случайната” безизходица на еволюционистите. За да може да бъде произведен един “съдържателен” протеин, няма да е достатъчно аминокиселините да са в точно определен брой, в съвършен ред и свързани съобразно триизмерната им структура. Наред с това всички тези аминокиселини трябва да бъдат избрани измежду лявоизомерните и между тях да няма нито една дясноизомерна аминокиселина. Също така не съществува нито един механизъм на естествен отбор, който да разпознава, че към реда е прибавена дясноизомерна аминокиселина и който да осъзнае, че тя е неправилна и следователно трябва да бъде отстранена от веригата. Тази ситуация още веднъж елиминира термина “случайност”.

Ако след като една монета,  бъде хвърляна милиони пъти и винаги се пада тура,  дали е по-логично да обясним това със случайността, или да приемем, че някой умишлено се е намесил при хвърлянето? Отговорът е ясен. Еволюционистите обаче въпреки очевидната действителност, тъй като не желаят да приемат съществуването на “съзнателна намеса”, се обръщат към случайността.

Една ситуация, подобна на лявоизомерията на аминокиселините, съществува също и при нуклеотидите, най-малките частици на ДНК и РНК. Обратно на съдържащите се в живите организми аминокиселини, тук се избират само дясноизомерните форми на нуклеотидите. Това е още една ситуация, която не може да бъде обяснена със случайността.

В заключение трябва да кажем, че чрез вероятностите, които разгледахме по-рано, напълно се доказва, че източникът на живота не може да бъде обяснен със случайности. Ако се опитаме да изчислим вероятността един средно голям протеин, съставен от 400 аминокиселини, да бъде избран единствено от лявоизомерните аминокиселини, то ние ще получим вероятност 1 на 2400, което е 10120. За да добиете ясна представа за това астрономическо число, нека го сравним с общия брой на електроните във вселената, а той е 1079. Вероятността тези аминокиселини да създадат необходимия ред и функционална форма ще даде много по-големи числа. Ако съберем тези вероятности и разширим предмета до формиране на по-голям брой и вид протеини, изчисленията ще приемат немислими размери.