През 1896 г. X. Уелс издал книга със заглавие Машината на времето – въображаем разказ за учен, който построява машина, която може да преведе човека през времето. Този, който пътува през времето, е напълно зает с бъдещето, а не с миналото. Подобно на много учени, ние сме склонни да вярваме, че „прогресът” ще даде възможност на човешката раса да изгради по-добър свят. Но в книгата на Уелс тази научно-фантастична история няма щастлив край.

Главният герой пътува милиони години в бъдещето. Там светът е станал студен и мрачен. Той вижда последните останки от живот, които бавно изчезват. Напълно отвратен от залеза на живота на нашата планета, ученият се връща в своето време, за да докладва за безпокойството си.

Библейският възглед за бъдещето е много различен. Той ни разкрива, че Бог е Господ над самото време: „За Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден” (II Петър 3:8). Можем да бъдем оптимистични за бъдещето, защото Бог ще замести нашия свят с нов. В това ново небе и нова земя ние ще имаме благословено общение с нашия Създател през вечността (Откровение 21:1-4). Още сега Исус подготвя място за тези, които Го обичат (Йоан 14:1-3), място, където „смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач.” (Откровение 21:4).

„За Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден.“ II Петърово 3:8

ИСУС ПОДГОТВЯ МЯСТО ЗА НАС И ПОДГОТВЯ НАС ЗА ТОВА МЯСТО.