МЕТОДИ НА РАДИОМЕТРИЧНО ДАТИРАНЕ

ЧАСТ 2

Какво казва науката относно радиоизотопните методи на измерване? За да се приложат тези методи, са необходими няколко задължителни предварителни условия. От научна и практична гледна точка тези условия обаче са неизпълними и абсолютно недоказуеми. Ще споменем само три от тях:

1) Изследваните проби трябва да са принадлежали от създаването си до момента на изследване към една напълно затворена система, т.е. неподлагана на въздействието на външни и вътрешни фактори. В природата обаче не съществува понятие „затворена система“. В природата няма система, която да е останала в продължение на дълъг период от време неповлияна от околната среда. Така че първото условие за тези методи е неизпълнимо.

2) Системата в своето начало не трябва да е съдържала количества от дъщерния елемент. Ако е съдържала, при изчисленията това трябва да се коригира. Невъзможно е да се разбере първоначалното състояние на радиоактивни елементи (изходни и дъщерни) в система, която се е образувала в твърде далечно или праисторическо време, или както еволюционистите твърдят, преди милиони и милиарди години. Това е въпрос на предположение и вяра, но не и на наука. При изследването на съвременни вулканични скали, образувани от потоци лава от вътрешната мантия на Земята, се установява наличието на уранови минерали, радиоактивно олово, но така също и обикновено олово. А как е било в началото? Така че и второто условие при тези методи е неизпълнимо.

3) Скоростта на процеса на полуразпад трябва да е била постоянна от началото до момента на измерването. Знае се обаче, че всеки процес в природата протича със скорост, която се влияе от много странични фактори. При урана учените отдавна са установили, че този процес е променлив и се влияе от фактори като: космическата радиация, магнитното поле на Земята, свръхексплозии на близки звезди и т.н. Така че условието „постоянна скорост“ е неизпълнимо. В най-добрия случай може да се говори за средна скорост на полуразпад, но не и за постоянна.

Тези три неизпълними условия при урановия, рубидиевия и калиевия методи показват, че тези методи не притежават научна стойност, поради което и резултатите, които се получават чрез тях, са нереални. Това е особено важно при определяне възрастта на Земята, с което ще се занимаем по-късно.