МЕТОДИ НА РАДИОМЕТРИЧНО ДАТИРАНЕ

ЧАСТ 3

За разлика от ураново-оловния метод, методът на въглерод-14 се използва за определяне възрастта на сравнително млади обекти. Особено надеждни са резултатите от обекти, живели допреди 3000 години, неубедителни до 5000 години и нереални над 8000 години. Този метод намира особено приложение за определяне възрастта на организмови находки (вкаменелости, остатъци от човешки скелети и пр.), но не по-стари от посочената вече възраст. Както предишните, така и този метод има някои основни недостатъци:

1) Не е възможно да се знае какво е било съотношението между въглерод-14 и въглерод12 в биосферата, включително и в живите организми, когато изследваният обект е загинал, и дали то е сравнимо с тези съотношения днес.

2) Не може със сигурност да се каже, че скоростта на полуразпад е била константна и не е била повлияна от външни или вътрешни фактори.

3) Не може да се отговори на въпроса дали съотношението между радиоактивен (С-14) и обикновен въглерод (С-12), погълнат от организма, е константно.

Това показва, че и методът с въглерод-14 трябва да се интерпретира с необходимото внимание и да се търсят винаги средни стойности от получените резултати. Този метод има обаче едно важно предимство – получените резултати могат да бъдат потвърдени или отречени с допълнителни данни от последните 6000 години, т.е. откакто има документирани историко-археологически находки.

Най-новите изследвания в областта на радиокарбоновия метод са насочени в търсене на началния момент във времето, от когато започва промяна на съотношението между С-14 и С12. Тези изследвания ще дадат отговор на въпроса кога се е появил радиокарбонът (С-14) на Земята.

Ние се спираме по-подробно на методите на вкаменелостите (фосилите) и на радиоизотопното датиране, тъй като на тях се крепи цялата еволюционна теория. От достоверността на тези методи зависи и достоверността на еволюционната теория. Ще резюмираме казаното дотук със следните три основни извода:

1) Вкаменелостите са доказателство за един напълно развит биологичен свят, а не за еволюираш. Твърдението на еволюционната теория, че „вкаменелостите са най-важното доказателство, че животът се е развил от по-прости към по-сложни форми“, не отговаря на истината.

2) Предварителните условия за провеждането на ураново-оловния метод са неизпълними, резултатите не подлежат на научна проверка, не са доказуеми, често са противоречиви, наивни или спекулативни, поради което не могат да се приемат за реални. От научна гледна точка такива резултати не отговарят на истината.

3) Радиокарбоновият метод е единственият, чрез който могат да се получат достоверни резултати, но само в границите от 3000 до 5000 години. Над тази граница той е неприложим.