МЕТОДИ НА РАДИОМЕТРИЧНО ДАТИРАНЕ

• ЧАСТ 1

Те се отнасят към абсолютните методи в палеонтологията за доказване възрастта на земните пластове и вкаменелостите в тях. За еволюционната теория тези методи са от решаващо значение. Накратко казано, те се основават на физичните свойства на някои радиоактивни елементи, които се превръщат чрез разпадане в други химични елементи. Скоростта на разпадане за даден елемент се приема а priori за константна величина. Затова измерването на съотношението между изходния и новополучения елемент в дадена проба трябва да даде информация за времето, за което се е осъществило това разпадане. Най-често при тези методи се използват радиоактивните елементи уран-238, рубидий-87 и въглерод-14. Знае се, че за всеки 100 милиона години от 1 кг уран остават 985 г и се образуват 13 г олово и 2 г хелий (т.е. периодът на полуразпад на урана е 4,5 милиарда години, при рубидий 47 милиарда години и при въглерод 14 – 5,730 години). Съотношението между изходен и дъщерен елемент в изследваната проба би трябвало да даде отговор за геологичната възраст на тази проба (скелети, други вкаменелости, земни проби и т.н.).

Такава е теоретичната постановка на методите. Тяхното приложение в практиката обаче е свързано с редица трудности, условности и неточности, което намалява в много голяма степен достоверността на получените резултати. Това е причина за появата на много критични материали в специализираните периодични издания през последните 20 години, говорещи за спекулативен характер на тези методи. Ние ще се спрем на някои от слабите им страни, за да отговорим на въпроса доколко надеждни са те при определяне възрастта на биологични вкаменелости (напр. останки от човешки скелети) и преди всичко възрастта на Земята, което за еволюционната теория е от особено важно значение. За съжаление както в учебниците, така и в масмедиите поради некомпетентност се спекулира немалко в това отношение.