МИЛИАРДИТЕ ГОДИНИ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ДОКАЗАНИ.

КАКВО КАЗВА НАУКАТА?

-ЧАСТ 2

5) Според геологията Земята и Луната са на една и съща възраст. Луната излъчва топлина, има магнитно поле и е сеизмично активна (лунни трусове). Тъй като Луната е многократно по-малка от Земята, естествено е тя да е изстивала много по-бързо. Фактът, че сърцевината на Луната е течнообразна, показва, че тя е много по-млада. отколкото еволюционистите смятат.

6) Посоката на въртене на две от планетите на Слънчевата система (Венера и Уран) е противоположна на посоката на въртене на останалите планети. Ако е вярна еволюционната теория, че Слънчевата система е възникнала от един и същ въртящ се небуларен облак, защо тези две планети се въртят в противоположна посока?

7) Знае се, че краткотрайните комети губят част от материала си, когато преминават в близост до Слънцето (красивите „опашки“, които нощем се наблюдават). Изчислено е, че поради материала, който губят, кометите не биха могли да са на милиарди години. Как така съществуват все още тези комети във Вселената, ако тя е на 20 милиарда години? Явно е, че тези милиарди липсват.

8) Не е възможно съществуването на сеизмична активност на малки планети или техни сателити в една стара Вселена. Преди няколко години учените астрофизици бяха изненадани от силно изявената вулканична активност на сателита на Юпитер (т.нар. юпитерна луна). Поради голямата отдалеченост от Слънцето, поради малките си размери (3,640 км в диаметър) и, разбира се, поради милиардите години, които се приписват на Вселената, това небесно тяло трябваше отдавна да е изстинало и да не показва абсолютно никаква вулканична активност. Поради своите размери то е могло да запази собствената си топлина не повече от няколко десетки хиляди години. А за голямо учудване на специалистите луната на Юпитер показа най-висока вулканична активност в планетарната Слънчева система. Логичният извод е, че тази система не е толкова стара, колкото еволюционистите приемат.