Въпросът за възрастта на Вселената и съответно на Земята е ключов и най-съществен въпрос, поради което и отговорът е от решаващо значение за достоверността на еволюционната теория.
Еволюционистите вярват, че:
– Възникването на Вселената е станало преди 20 милиарда години
– Земята е на 4,5 милиарда години
– Самозараждането на живота е станало преди 3,8 милиарда години
– Многоклетъчните организми се появили преди 600 милиона години
– Преди 70 милиона години се появяват първите бозайници
– Преди 25 милиона години започва развитието на първата човекоподобна маймуна
– В периода отпреди 130 000 до 90 000 години става преминаването на Homo erectus в Homo sapiens и разселването му в други континенти.
Според еволюционната теория началото на Вселената е започнало с т.нар. „Голям взрив“, като цялата материя на Вселената е била преди това свръх концентрирана малка маса. На теорията за „Големия взрив“ ние ще отделим специално внимание в следващата глава.
Какво казва науката?
1) Изчислено е, че годишно върху Земята падат 5 до 15 тона космически прах. Това значи, че за 4,5 милиарда години натрупаният слой от метеоритен космически прах трябва да има дебелина от 20 до 60 метра. Пласт с такава дебелина обаче не се установява никъде. Голяма беше изненадата на американските астронавти, когато кацнаха през 1969 г. на Луната. Те очакваха да видят няколко метра космически прах, но този слой не беше повече от един сантиметър.
Космическият прах съдържа 300 пъти повече никел от земната кора. Малкото количество никел, установен на повърхността на Земята, е допълнително доказателство за малкото количество космически прах върху нея. Интересни са изчисленията на учените за съдържанието на никел, разтворен във водите на световния океан. Резултатите са показали, че времето, необходимо за неговото натрупване, не може да е от порядъка на милиарди години.
Така че единственото обяснение за ниското съдържание на никел в земната кора (дебела 19 км.) и световния океан (70,8% от повърхността на земното кълбо) учените свързват с една по-млада Земя, т. е. Земята не може да бъде на 4.5 милиарда години.
2) Както видяхме по-горе, при радиоактивното разпадане на урана се образува хелий, който излиза от литосферата и се натрупва в атмосферата. Ако този процес е продължавал 4,5 милиарда години, в атмосферата днес трябваше да има 100 000 пъти повече хелий. Животът при тези условия не би бил възможен. От физико-химията се знае, че хелият не се губи от атмосферата, тя по-скоро поглъща хелий от космоса. Съдържанието на хелий в атмосферата е доказателство за една по-млада Земя.
Подобен е случаят с аргон-40, който се получава при разпада на радиоактивен калий. Аргонът в атмосферата е прекалено малко, за да се е образувал през 4,5 милиарда години на разпад на калия.
Тези факти показват, че Земята не може да бъде на 4.5 милиарда години.
3) Правени са изчисления относно притока на материали(глина, сол, пясък, метали и т.н.) към световния океан. Получените резултати при всички тези изчисления са показали, че възрастта на Земята не би могла да бъде 4,5 милиарда години!
4) Магнитното поле на Земята непрекъснато отслабва и това отслабване се удвоява на всеки 1400 години. Изчисленията показват, че преди няколко десетки хиляди години магнитното поле трябва да е било толкова силно (32 пъти по-силно, отколкото е сега), че Земята би експлодирала поради топлината, произвеждана от собствените й магнитни сили. Каквото и да мислим по този въпрос, логичният извод е, че Земята не може да бъде на 4.5 милиарда години.
5) Според геологията Земята и Луната са на една и съща възраст. Луната излъчва топлина, има магнитно поле и е сеизмично активна (лунни трусове). Тъй като Луната е многократно по-малка от Земята, естествено е тя да е изстивала много по-бързо. Фактът, че сърцевината на Луната е течнообразна, показва, че тя е много по-млада. отколкото еволюционистите смятат.
6) Посоката на въртене на две от планетите на Слънчевата система (Венера и Уран) е противоположна на посоката на въртене на останалите планети. Ако е вярна еволюционната теория, че Слънчевата система е възникнала от един и същ въртящ се небуларен облак, защо тези две планети се въртят в противоположна посока?
7) Знае се, че краткотрайните комети губят част от материала си, когато преминават в близост до Слънцето (красивите „опашки“, които нощем се наблюдават). Изчислено е, че поради материала, който губят, кометите не биха могли да са на милиарди години. Как така съществуват все още тези комети във Вселената, ако тя е на 20 милиарда години? Явно е, че тези милиарди липсват.
8) Не е възможно съществуването на сеизмична активност на малки планети или техни сателити в една стара Вселена. Преди няколко години учените астрофизици бяха изненадани от силно изявената вулканична активност на сателита на Юпитер (т.нар. юпитерна луна). Поради голямата отдалеченост от Слънцето, поради малките си размери (3,640 км в диаметър) и, разбира се, поради милиардите години, които се приписват на Вселената, това небесно тяло трябваше отдавна да е изстинало и да не показва абсолютно никаква вулканична активност. Поради своите размери то е могло да запази собствената си топлина не повече от няколко десетки хиляди години. А за голямо учудване на специалистите луната на Юпитер показа най-висока вулканична активност в планетарната Слънчева система. Логичният извод е, че тази система не е толкова стара, колкото еволюционистите приемат.
9) През 18 век бе установено, че Слънцето се свива със скорост 0,1 % на всеки 100 години. При такава скорост на свиване следва, че преди 2 милиона години то трябва да е било два пъти по-голямо, отколкото е днес. Но тогава според еволюционната хронология трябва да е бил апогеят на ледниковия период! А как биха изглеждали размерите и излъчването му преди милиарди години? Животът на Земята не би бил възможен. Логичният извод гласи: милиардите години не могат да бъдат научно доказани.
През 1979 г. учените астрономи установиха, че Слънцето губи от своята енергия и след около 100 000 години ще изчезне. Това се потвърди по-късно и от липсата на регенериране в неговата вътрешност. Този факт противоречи на еволюционната теория относно вечността на материята и потвърждава библейското учение за преходността на творението.
10) Ако ерозията на континентите е протичала със същата скорост, както сега, само за 14 милиона години континентите щяха да са изцяло разрушени до морското равнище. А тези 14 милиона години представляват само 0,5% от предполагаемата според еволюционистите възраст на Земята. Явно е. че това предположение не може да се докаже по научен път.
11) Интересни сведения за възрастта на човечеството дава демографската статистика. Според Factum (2005, 1, 41) средният годишен прираст на населението на Земята възлиза на 0,2% при среден брой деца на семейство 2,5. Ако се приеме, че човечеството е започнало от една двойка, това значи, че за 11 000 години ще достигне днешния брой от 7 милиарда. Ако процентът на нарастване многократно се намали (напр. 0,05% годишен прираст), за 400 000 години населението на Земята щеше да бъде 10 на степен 87, което е абсурд. Та едва ли Homo erectus и производният му Homo Sapiens са познавали по това време противозачатъчни методи и средства или пък са имали проблем с абортите.
Предположението на еволюционната теория в това отношение няма никаква научна стойност.
От казаното дотук можем да направим следния основен извод:
Милиардите години, за които еволюционната теория говори, не могат да бъдат научно доказани. Това означава, че Земята не е толкова стара, колкото предполага еволюционната теория. Този факт прави безсмислена цялата еволюционна доктрина относно произхода и развитието на живота.
