МИРОГЛЕД И УСПЕХ
Колко от вас са оптимисти? А колко песимисти? Според вас от какво зависи дали ще бъдем оптимисти или песимисти? Някои казват, че житейските обстоятелства ни превръщат в оптимисти или песимисти. Ако е така, чуйте този пример.
Едно семейство от Сърбия емигрирало в Австралия. На 4 декември 1982 г. се родил Николас (или „Ник“), но лекарите го отнесли преди майката да може да го види. Никой не ѝ изпратил цветя. Притеснена от цялата тази ситуация, тя попитала лекаря дали бебето е добре. Лекарят не знаел какво да отговори! След повторния въпрос лекарят просто казал: „Фокомелия“ и младата майка била напълно съкрушена. Тя била акушерка и след като била помагала за раждането на толкова много нормални деца, не разбирала защо Бог допуснал нейното дете да се роди без ръце и крака. Когато медицинската сестра ѝ донесла момчето, тя отначало дори не искала да го вземе в ръце.
Изминало известно време преди родителите да приемат аномалията на детето си. Отнело още повече време самият Ник да приеме това. Но накрая осъзнали, че Бог има план дори и за него. С изумителна решителност той тръгнал на училище, започнал да спортува и дори станал влиятелен християнски евангелизатор и говорител. На 12 февруари 2012 г. той се оженил за Кани Мияхара и им се родили двама сина.
В книгата си „Живот без граници“ (Doubleday, 2010) Ник Вуйчич заявява: „Не можеш винаги да контролираш това, което ти се случва. В живота се случват неща, за които не си виновен или не можеш да спреш (…) Виждате ли, не мисля, че някога ни се дава нещо, с което да не можем да се справим. Обещавам ви, че за всеки недъг, който имате, сте благословени с повече от достатъчно способности, за да победите проблемите“ (с. 12).
Забелязвате ли каква е житейската философия на един човек, който се е родил без ръце и без крака? „Не мисля, че някога ни се дава нещо, с което да не можем да се справим. За всеки недъг, който имате, сте благословени с повече от достатъчно способности, за да победите проблемите“. Човек без ръце и крака – оптимист! Повечето ни проблеми са прашинки в сравнение с това да се родиш без ръце и без крака. И въпреки това този човек е не само оптимист, но и преуспял във всяко едно отношение според обичайните ни стандарти: известен е, има щастливо семейство, удовлетворен е от живота. Той е постигнал успех благодарение на оптимистичната си житейска философия – че каквито и проблеми да имаме, сме благословени със способностите да се справим с тях и да продължим напред.
Това ни говори, че не обстоятелствата в живота определят успеха, а предимно, изцяло и най-вече житейската ни философия – нашият мироглед: отношението ни към себе си, хората и света.
Оптимистичният мироглед е пряко свързан с успеха ни в живота.
Според Мартин Селигман, американски психолог, лектор и автор на книги за самопомощ, „дори и да имаш способностите да успееш и силното желание да го направиш, ако си твърдо убеден, че това е невъзможно, то ще се провалиш или пък дори няма да опиташ“.
За да докаже твърдението си, че оптимизмът е решаващ за успеха, Мартин Селигман провежда едно проучване. Застрахователна компания наема на работа служители, провалили се на тестовете за квалификация, но показали много високи нива на оптимизъм. Още в края на първата година става ясно, че оптимистите имат 21% повече продажби от тези, които са се справили с теста [имат необходимата квалификация и образование], но имат песимистичен обяснителен подход“.
http://optimistichno.com/shto-e-to-optimizam/talantmotivatsiyaoptimizamuspeh/
Мирогледът, житейската ни философия, определя успеха ни във всяка област.
„Каквито са мислите в душата му, такъв е и той“ (Притчи 23:7). Знаете ли преди колко години са изречени тези думи? Най-малко 3 000 години! Идеята за решаващото влияние на мисленето ни върху чувствата, волята, съвестта, морала, отношенията не е заслуга на Когнитивно-поведенческата терапия от 20 век. Още преди 3 000 години мъдрецът Соломон е стигнал до този извод.
Това, което мислим за себе си (себеоценка) и за света около нас (мироглед), определя в голяма степен какво ще постигнем в живота си (успех).
Себеоценка + мироглед = успех
Йорданка Дейчева, Клуб Психология и здраве – Плевен; psihologiaizdrave@abv.bg