Мирът на Исус в сърцата ни

“И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога. (…) Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамно говорене с устата си. Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал; където не може да има грък и юдеин, обрязан и необрязан, варварин, скит, роб или свободен; но Христос е всичко и във всичко. И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Понасяйте се един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие. А над всичко това се облечете в любовта, която свързва всичко в съвършенството” (Колосяни 3:1-14).

Този пасаж ни отвежда към корените на моралното и неморалното поведение, сърцето и ума. Той също така сочи към Единствения, Който може да върши добро в нас, като ръководи мислите ни, Исус Христос: „И нека царува в сърцата ви Христовият мир“ (Кол. 3:15). Забележете изрази като „търсете“, „мислете“, „облечете се в любовта“, „нека… Христовият мир“, „нека Христовото слово“.

Те показват, че избягването на греха и придобиването на добродетели е въпрос на избор и подготовка, а не на импровизация. Грехът може да бъде преодолян единствено като търсим и мислим за небесните неща. Христос е източникът на добродетели и на добро. Христос е единственият, способен да ни донесе мир, ако Му позволим.

Това означава, че мислите ни, които са същината на нашето съществуване, трябва да бъдат възложени на Исус, за да се грижи за тях. Това е изключително важно за развитието на характера и не трябва да бъде оставено на стечението на обстоятелствата. Греховните наклонности, както и покварената среда, работят срещу чистотата на мислите. И все пак, Бог не ни изоставя; Той простира помощта и закрилата си към всички, които я поискат. „Ако мислите ни са отправени към Бога, ние ще бъдем водени от Божествена любов и сила. Затова, трябва да „живеем чрез думите, които излизат от устните на Христос“ (Уайт, Е. Ум, характер, личност. Т2. С. 669 – англ. изд.).

Когато е в душевна борба, човек може да бъде изкушен и да му е много трудно да отхвърли някои лоши мисли. В такива моменти, може да е по-лесно да се разсеем като се преместим на друго място или сменим дейността, или потърсим добра компания. Това би осигурило промяна, която да насърчи молитвата и увереността.

Мислите са много загадъчен процес. Ние дори не знаем какво са те и точно как действат. В повечето случаи, обаче, ние правим избора за какво ще мислим във вътрешните кътчета на нашата съвест. Една мисъл може да бъде променена моментално. Просто трябва да решим да я променим. (В някои случаи, обаче, душевните болести могат да засегнат способността на човек лесно да променя мислите си, затова професионалното лечение [ако е на разположение такова] може да бъде изключително полезно.)

Следващият път, когато се появи неправилна мисъл, какво ще направите?

 „Силата на правилните мисли е по-ценна дори от офирското злато. Трябва да ценим високо правилния контрол над мислите си (…) Всяка нечиста мисъл опетнява душата, накърнява моралността и заличава влиянието на Светия Дух. Тя замъглява духовното зрение, така че човеците не могат да видят Бога. Господ може и наистина прощава на каещия се грешник; но макар, че му е простено, душата му е пострадала. Този, който иска ясно да разбира духовните истини, трябва да отхвърли всяка нечистота в думите и мислите (…) Трябва да използваме всяко средство, което Бог ни е дал, за да владеем и да усъвършенстваме мислите си. Нашият ум трябва да бъде в хармония с Христовия ум. Неговата истина ще ни освети в тяло, душа и дух и ние ще можем да се издигнем над изкушението“ (Уайт, Е. Знамения на времето, 23 Август, 1905 г.).

Автор: д-р Хулиан Мелгоса