„ МИР ВАМ !“ – ЧАСТ – 3

„И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух! На когото простите греховете, простени им са; и на когото задържите – задържани са.” Светият Дух не бе още напълно изявен, защото Христос не бе още прославен. Пълното изливане на Светия Дух стана едва след Христовото възнесение. Без да Го получат, учениците нямаше да могат да изпълнят поръчката за проповядване на евангелието по целия свят. Преди да можеха да изпълнят своите официални задължения във връзка с църквата, Христос им вдъхна от Своя Дух. Той им поверяваше нещо много свято и желаеше да им внуши факта, че без Светия Дух това дело не можеше да бъде извършено.

Святият Дух е диханието на духовния живот в душата. Даряването на Духа е даряване на Христовия живот. То придава на получателя Христовите качества. Само онези, които така са научени от Бога, онези, които притежават действието на Духа вътре в себе си и в чийто живот се проявява Христовият живот, трябва да застанат като представители на Бога, за да служат от името на църквата.

„На които простите греховете – каза Христос, – простени са… и на които задържите, задържани са.” Тук Христос не дава правото на който и да било човек да произнася присъда над другите. В Планинската проповед изрично забрани това. Присъдата над другите е изключително право само на Бога, но на църквата като организирано тяло Той възлага отговорността за отделните членове. Църквата има задължението да предупреждава, да наставлява тези, които са в грях, и по възможност да ги възвръща. „Изобличавай, порицавай, увещавай – казва Господ – с голямо търпение и непрестанно поучаване” (2Тимотей; 4:2 2Тимотей 4:2). Справяйте се вярно с вършещите неправда. Предупреждавайте всеки човек, който е в опасност. Не оставяйте никого да мами себе си. Наричайте греха с истинското му име. Изявявайте казаното от Бога по отношение на лъжата, пазенето на съботата, кражбата, идолопоклонството и всяко друго зло. „Които вършат тези работи, няма да наследят Божието царство” ( 5:21 Гал. 5:21). Ако те упорстват в греха, присъдата, която произнесете над тях от името на Божието слово, е произнесена и от Небето. Като избират да грешат, те се отричат от Христос. Църквата трябва да покаже, че не одобрява техните дела, иначе тя самата безчести своя Господ. По отношение на греха трябва да казва онова, което Бог казва за него. Трябва да го преодолява така, както Бог нарежда и нейните постъпки се потвърждават от Небето. Презиращият авторитета на църквата презира авторитета на Христос.

Но картината има и по-светла страна. „На които простите греховете, простени им са.” Нека тази мисъл се поставя на първо място. При работа със съгрешилите нека всеки поглед бъде насочен към Христос. Нека пастирите се грижат нежно за стадото на Господа. Нека насърчават грешника да се покае и да вярва в Онзи, Който може да прощава. Нека да заявяват с целия авторитет на Божието слово: „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1:9 Йоан 1:9). Всички, които се покаят, имат уверението: „Той ще се смили за нас, ще стъпче беззаконията им. И Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини, ще покажеш вярност към Якова” (Михей; 7:19 Михей 7:19).

Нека покаянието на грешника бъде прието от църквата и църковните членове с благодарни сърца. Нека каещият се бъде измъкнат от мрака на неверието и въведен в светлината на вярата и правдата. Нека неговата трепереща ръка бъде поставена в любещата ръка на Исус. Такова прощение е потвърдено от Небето.