МИСЛЕТЕ ЗА ГОРНОТО

„Мислете за горното, а не за земното“ (Кол. 3:2).

Когато Божиите чада обърнат погледа си от земните неща и го насочат към небето и небесните неща, ще станат други хора, защото ще видят милостта и добротата, състраданието на Бога към човешките деца. Неговата любов ще предизвика техния отклик и чрез живота си те ще покажат на околните как Светият Дух ги води, как мислите им са заети с небесните, а не със земните неща.

Когато мислим за небето, можем да впрегнем докрай нашето въображение и да размишляваме за най-възвишените неща, за които сме способни да мислим, въпреки че на нашите умове ще им бъде трудно да възприемат неговата широчина, дълбочина и височина. Невъзможно е за мозъците ни да схванат великите теми на вечността. Невъзможно е да полагаме усилия да ги разберем, без да се опитваме да променим характера си към добро и без да издигаме съзнанието си. Когато мислим за това как Христос дойде на нашата земя, за да умре за падналото човечество, разбираме нещо за цената, която е платена за нашето изкупление, и осъзнаваме, че няма истинска доброта извън Бога.

Само в светлината, идваща от кръста на Голгота, можем да узнаем до какви дълбини в грях и поквара е изпаднала човешката раса. Само чрез дължината на веригата, спусната от небето, за да ни спаси, можем да разберем дълбочината, в която сме затънали. И само когато отправим поглед към небесната реалност, ще можем да разберем нещо за чудесната тема на изкуплението.

Почти сме вкъщи; скоро ще чуем гласа на Спасителя, по-прекрасен от музика, да казва: „Вашата битка приключи. Влезте в Божията радост“.

Благословена, благословена благодат! Искам да чуя думите на безсмъртните Му устни. Искам да Го славя, искам да отдам почест на Този, който седи на престола. Искам гласът ми да ехти непрестанно в небесните дворове. Ти ще бъдеш ли там? Бог ни помаза, за да се изпълним с всичката пълнота и сила и да вкусим от радостта на идващия свят.