МОИТЕ ХОРА

Малко момиче било наказано за лошото си поведение и родителите й я оставили да вечеря сама в ъгъла на стаята. Не й обръщали внимание, но в един момент я чули да се моли с думите от 23 Псалом: „Благодаря Ти, Господи, че приготвяш пред мен трапеза в присъствието на неприятелите ми.”

Интересна история, която показва, че понякога можем да възприемаме и семействата си като наши неприятели, когато не са точно това, което бихме искали да бъдат. Дори духовното ни семейство в църквата понякога ни разочарова. Но когато променим фокуса си, ще изоставим наивната представа, че останалите трябва винаги да отговарят на големите ни очаквания. Вместо да насочваме вниманието си към другите, можем да намерим надежда в истината, че сме Божии деца чрез вяра в Исус (I Петър 2:10). Той ни е избрал и ни е направил „царско свещенство, свят народ” (ст.9). Господ ни е приел в Своето семейство и ние можем да сме сигурни, че взаимоотношенията ни с Него никога няма да бъдат лоши. Той никога няма да ни смята за неприятели.

Когато другите ни разочароват, вместо да се отдадем на обезсърчение, нека да променим фокуса си и да си напомним, че ние, които сме се доверили на Исус, сме Божии деца – за които Той се грижи и ги пази.

„Сега сте Божий народ.“ 1 Петър 2:10

КОГАТО ДРУГИТЕ НИ РАЗОЧАРОВАТ, ПОГЛЕДНЕТЕ НАГОРЕ.