„Господи, на ранина ще чуеш гласа ми; на ранина ще отправям молитвата си към Теб и ще очаквам“. (Пс.5:3)

Първият дихателен порив на душата трябва да бъде за присъствието на Исус. „Без Мен не можете да сторите нищо“, казва Той. Именно от Исус се нуждаем; Неговата светлина, Неговият живот и Дух трябва да са наше притежание непрекъснато. Нуждаем се от Него всеки миг. И сутрин нека да се молим: така както слънцето осветява хоризонта и изпълва света със светлина, така Слънцето на Правдата да огрее всяко кътче в ума и сърцето ни и да направи всички нас светлина в Господа. Не можем без Неговото присъствие нито миг. Врагът знае кога предприемаме нещо без нашия Господ и дебне, готов да изпълни ума ни със своите зли предложения, така че да загубим своята устойчивост. Копнежът на Господа е от миг на миг да пребъдваме в Него и така да бъдем едно цяло с Него.

Божието намерение е всеки от нас да бъде съвършен в Него, за да представим пред света съвършенството на характера Му. Иска да бъдем свободни от греха, за да не носим разочарование на Небето, за да не наскърбяваме нашия Небесен Изкупител. Не иска да изповядваме християнството и в същото време да не се възползваме от тази благодат, която е способна да ни направи съвършени, така че в нищо да не се намерим недостатъчни.

Молитвата и вярата ще сторят това, което никоя сила на земята не може да постигне. Като цяло рядко сме поставяни в една и съща позиция два пъти. Постоянно имаме нови ситуации и нови изпитания, през които да минаваме. И тогава старите опитности не могат да бъдат достатъчен водител. Трябва да имаме постоянен приток на светлина от Бога. Христос винаги изпраща вести до хората, които се вслушват в гласа Му.

Част от Божия план е да ни дава в отговор на молитвата с вяра онова, което не би ни дал, ако не сме го поискали.