Молитвата е източник на победоносен живот. Казва се, че „сатана трепери когато види и най-слабия светия на колене”. Няма друга сила под небето, от която сатана, врагът на душите, тъй много да се страхува и която тъй да мрази, както молитвата. Той е впрегнал всичката си сила и лукавство да пречи на всеки молител. Човеците са създадени за да общуват с Бог. Това общение е прекъснато поради греха, който противопостави нашата воля срещу Божията воля. Молитвата ни предлага най-добрата възможност за свързване с Бога. В Исуса можем да видим какво може да направи молитвата за всеки мъж и жена.

Ако Той не се молеше, не би могъл да живее така, както живя. Зад Неговия победоносен живот се криеше продължителен молитвен живот. Да обърнем внимание на няколко примера:

Марко 1:35 – „Христос отиде на уединено място за молитва.“

Лука 9:18,28 – „Исус взе със Себе си Яков, Йоан и Петър да се моли.“

Лука 11:1 –  „Господи научини да се молим, както и Йоан е научил своите ученици.“

Мат. 14:23 – „И като разпусна народа, изкачи се на хълма да се помоли насаме.“

Молете се насаме, молете се докато ръцете ви са заети в работа, молете се докато ходите по пътя, молете се през нощта, вашето сърце винаги може да се издига към Бога – това е нашата единствена сигурност. Така ходеше Енох с Бога. По този начин нашият Спасител получаваше сила да върви по трънения път от Назарет до Голгота. Ние трябва да гледаме на Христа, ние трябва да устояваме както Той устояваше; ние трябва да се молим както Той се молеше, ние трябва да агонизираме както той агонизираше, ако трябва да побеждаваме както Той победи.

Нека всички размислим: стремя ли се в молитва да променя Божия ум, или се моля за това, което би ме довело в хармония с Неговия ум?