МОЛИТВА ЗА БЛИЖНИТЕ НИ

Нека тези, които искат да работят за Господа, да започнат в своето собствено семейно огнище, своето съседство, между приятелите си. Там те ще имат едно добро мисионско поле. В личната молитва всички имат привилегията да се молят толкова дълго, колкото желаят и да обясняват, колкото считат за нужно. Този е моментът да се молим за родителите си и за приятелите си.

Бог е обещал да даде мъдрост на тези, които я искат с вяра и ще изпълни обещанието Си. Бог се радва, ако ние се хващаме за думите Му. Майката на Августин се молела за обръщането на своя син, но не виждала никакво доказателство, че Божият Дух работи в неговото сърце, въпреки това не се обезсърчавала. Тя посочвала с пръст Библейските текстове, представяла на Бога собствените Му думи и настоявала, както само една майка може да направи това. Нейното дълбоко смирение и постоянство, непоколебимата й вяра донесли победата и Господ й дал това, което желаела. Бог е точно толкова готов и днес да слуша молитвите на Своя народ.

В нашите молби ние трябва да включваме своите ближни също така както себе си. В молитвата не бива да се задоволяваме само да представяме искания, които засягат личните ни нужди. Ние трябва да искаме, за да можем да даваме и на други. Принципите, които отбелязваха живота на Исус Христос, трябва да характеризират и нашия живот. “За тях Аз освещавам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината” Йоан 17:19. У Христовите служители трябва да се вижда същото посвещение, същото себеотрицание, същото послушание към Божието Слово, както в Божествения им Учител. Ние не сме изпратени на света, за да си угаждаме, нито да търсим удобства; трябва да се прославя Бог, като Му сътрудничим в спасението на грешници. Ние трябва да Му искаме благословения, за да можем  да направим съучастници в спасението и други. В каквато мярка се дава на другите, в такава се запазва способността за получаване. Невъзможно е да продължаваме все да получаваме небесни съкровища, без да правим съучастници в тях и тези, които са около нас.