МОЛИТВА ЗА БОЛНИТЕ

Писанието казва, че вярващите „трябва винаги да се молят и да не падат духом” (Лука 18:1). А времето, което човек най-силно чувства нужда от молитва, е при намаляване на силите му, при усещането, че сякаш животът му се изплъзва. Често здравите забравят чудодейната милост, която им се оказва ден след ден и година след година, и не принасят на Бога никаква благодарствена жертва за благословенията Му. Но дойде ли болест, си спомнят за Него. Изчезне ли човешката сила, хората чувстват нуждата от Божествена помощ, а нашият милостив Бог никога не се отвръща от душата, потърсила го за помощ. Той е наше прибежище както в болест, така и в здраве.

„Както баща жали чедата си, така Господ жали ония, които Му се боят. Защото Той познава нашия състав, помни, че сме пръст…” (Псалм 103:13, 14).

След като сме се помолили за оздравяването на болния, нека не губим вяра в Бога, както и да се развива случаят. Ако сме призвани да понесем загуба, нека да приемем горчивата чаша и да помним, че тя ни се поднася от любящ Баща. Ако пък здравето на болния се възвръща, не бива да се забравя, че онзи, който е получил целебната благодат, е поел ново задължение спрямо своя Създател. Когато десетте прокажени били излекувани, само един от тях се върнал обратно при Исус, за да му отдаде прослава. Нека никой да не прилича на деветимата забравили, чиито сърца останали безучастни към Божията милост. „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна” (Яков 1:17).

Ние имаме силата на Светия Дух и спокойното упование на вярата, която може да претендира за Божиите обещания. Обещанието на Господа: „На болни ще възложат ръце и те ще оздравяват” (Марко 16:18) днес е също толкова валидно, колкото и в дните на апостолите. То подчертава привилегията на Божиите чеда и нашата вяра трябва да го приеме изцяло. Христовите служители са инструментите на Неговото дело и Той желае чрез тях да проявява Своята изцеляваща сила. Наш дълг е да представяме пред Бога болните и страдащите чрез своята вяра. Трябва да ги учим да вярват във Великия Лекар.

Желанието на Спасителя е да насърчаваме болните, изгубилите надежда, измъчваните да се уповават на Неговата сила, чрез вяра и молитва.