Тревогите са слепи, защото те не могат да проникнат в бъдещето, но Исус вижда края от началото. Съвършен мир владееше в сърцето на Христос, защото беше е пълна хармония с Бога. Христос   никога  не  изпадаше  във   възторг   от   възхвалите   и комплиментите, нито пък се обезсърчаваше от критиките и разочарованията. Той не отпадаше духом и при най-голяма съпротива и при най-жестоко третиране. Но много от тези, които изповядват, че са Негови последователи, постоянно са загрижени и с тревожни сърца, защото се страхуват да се доверят на Бога.

Христос беше толкова смирен, че не правеше никакви планове за Себе Си. Той приемаше плановете, които Бог имаше за Него и които от ден на ден Отец Му разкриваше. Така трябва и ние да сме зависими от Бога, за да бъде животът ни едно осъществяване на Неговата воля. Човешкият вик на Христос достигаше до вниманието на всемилостивият Баща. Той се молеше като човек пред престола на Бога, докато човешкото у Него се снабдяваше с небесна сила, която свързваше човешкото с Божественото. Чрез постоянно общение Той получаваше живот от Бога, за да предаде такъв и на света. Неговата опитност трябва да бъде и наша.

Бог ще направи големи неща за тези, които Му се доверяват. ТОЙ ще дойде незабавно на помощ на всички които се оставят изцяло на Него и Му се покоряват. Причината, поради която Неговият народ днес няма сила е, че ТОЙ проявява твърде много доверие в себе си и не дава на Господа възможност да изяви Своята мощ.