МОЛИТВА ПО ВОЛЯТА БОЖИЯ

Молитвата е белег на синовно доверие, каквото децата имат към своите родители. Детето се насочва към майка си, която го прегръща, храни и облича .Детето не се спуща в прегръдките на случайни минаващи, непознати хора. Молитвата е полет в небето, притичване в прегръдките на Бога като Родител, откликване Нему  като на Спасител. Синът има доверие в баща си, защото го познава и има кураж да му се моли, да иска от него. Никой не бива да се осмелява да иска от родителите си онова, което знае, че не е по волята им. Така не бива да искаме и ние от Бога онова, за което знаем, че не е в хармония с волята Му. Йоан 5:14.

Преди да се молим, нека се запитваме – каква е Божията воля? Молене по волята Божия означава добро познаване на Св. Писание. Само  чрез съсредоточеното изучаване на Библията ние можем да получим познание върху Божията воля. Патриархът Аврам, съвременник на Йова, познавал добре ненаписаната още Божия воля, когато е успял да убеди синовете си и целия си дом да вървят по пътя Господен и след неговата смърт и да вършат правда. Бит 18:19.

Единствен Свят Дух знае каква е волята Божия. Но Той познава до съвършенство най – съкровените тежнения на душата, отправя молитва към Бога. Божият Свят Дух поднася молитвите ни пред Отца по такъв начин и в такъв вид, че те да бъдат възприети благосклонно от любвеобилното Божие сърце. Римл. 8:26,27. Щом Божият Дух се моли по волята Божия, можем ли да очакваме молитвата ни да бъде чута, ако тя не  е в съгласие с волята на Бога? Исус ни даде пример в това отношение със собствената си молитва – Мат. 26:3…

Молитвеният живот е живот без грях.