Какво може да ме мотивира да прощавам на другите?

Всички допускаме грешки и засягаме другите по някакъв начин

Християнството предлага една универсална причина: „Понеже всички съгрешиха“ (Римляни 3:23). Може ли някой от вас да се похвали, че никога и по никакъв начин не е засягал нито един човек? Едва ли. Когато приемем факта, че всички по един или друг начин постъпваме неправилно към другите, тогава ще бъдем по-малко критични, когато засегнат нас. Ние не сме съвършени, затова не трябва да очакваме съвършенство и от другите.

„Да грешиш – човешко, да прощаваш – божествено“ – Александър Поуп

Прошката прави възможно възстановяването на нарушените взаимоотношения

Ако искаме да възстановим отношенията, трябва да се научим да прощаваме. А това означава поне три неща:

Преставам да търся възмездие за нанесената щета – „Око за око“. Когато ни засегнат, обикновено искаме и другия да страда, както страдаме ние. Ти ме удари, сега и аз ще те ударя! Ти ме обиди, сега и аз ще те обидя!

Какво ще стане с вашия брак/приятелства, ако прилагате това съдебно правило за справедливо възмездие?

Когато някой ни разочарова, имаме склонност да използваме преувеличени думи: „Никога няма да ти простя!“ „Никога повече няма да ти проговоря!“

Това е, така да се каже, „възмездие“ заради обидата или предателството, което чувстваме. Или пък: „Ще ти го върна тъпкано!“ „Другият път, когато ти имаш нужда от подкрепа, няма да я получиш от мен!“ „Като не искаш да дойдеш с мен сега, и аз няма да дойда с теб, когато ме повикаш някой път!“ Всички тези заплахи показват желанието ни за отмъщение, а не за решаване на проблема и възстановяване на отношенията.

Ако искате да се реши проблемът и да се възстановят отношенията, ощетеният трябва да се откаже от отмъщението.

Спирам да натяквам

Спирам да натяквам какво се е случило миналата година, когато… Всеки следващ проблем трябва да започваме на чисто, а не с думите: „Помниш ли преди 5 години, когато ми обеща да дойдеш, а не дойде…“

Великият апостол Павел дава един безценен съвет: „Има едно нещо, което винаги правя – забравям онова, което е зад мен, и правя всичко възможно, за да достигна това, което е пред мен“ (Филипяни 3:13). Това е изключително важен принцип, който можем да прилагаме както за прошката, така и за постигането на цели, преодоляването на гнева, изкривеното мислене и т.н.

„Не е достатъчно само да прощаваме обидите и злините; трябва да умеем и да ги забравяме“ – Ан дьо Стал

Йорданка Дейчева, психолог

Клуб психология и здраве – Плевен; ydeicheva@facebible.bg