МРАВКАТА И ЩУРЕЦА

Телефона на майката на едно 9 годишно момче звъннал един следобед. Бил учителя на момчето. „Госпожо, нещо необикновено се случи днес в класа ми. Синът ви направи нещо, което много ме изненада и реших, че веднага трябва да ви кажа какво се случи.”

Досега не се били обаждали на майката по това време и тя била притеснена и нервна. „Какво се е случило?”

„Преподавам от много години, но такова нещо не бях виждал. Тази сутрин преподавах на учениците баснята за мравката и щуреца. Нали я знаете, онази, в която мравката работела много и събирала храна за зимата, а щуреца свирел по сватби и нямал нищо събрано? Мравката попитала щуреца какво смята да прави през зимата, а той и отговорил, че ще поиска от нейната храна. Тогава тя му казала, че няма да му даде храна и така свършва баснята. Накарах децата да продължат историята след идването на зимата. Да решат какво ще се случи с героите. Вашият син Марк вдигна ръка и попита дали може да нарисува и картина. Казах му да, но че искам и продължение на историята. В края децата върнаха работите си. Както и през миналите години повечето деца бяха написали, че мравката все пак е споделила храната си с щуреца и те си живяли заедно през зимата. Както винаги малко деца бяха казали, че мравката не е дала храна на щуреца и той е умрял.

Но вашият син довърши историята по различен начин. Той беше написал, че мравката е дала всичката си храна на щуреца, така той преживял зимата, а мравката умряла.”

„А картината?” – попитала майката.

„На края на страницата Марк беше нарисувал три кръста, а отдолу пишеше „Исус даде живота си, за да можем ние да живеем вечно.”

Филипяни 2:8

„…и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.“