Това е станало преди няколко века. В едно рибарско село в Сицилия, живяло сговорно семейство. Мъжът излизал в морето за риба, понякога се налагало да отсъства по-дълго.

Веднъж обаче по време на едно от отсъствията му, неговата жена попаднала в мрежата на чужд мъж. Според тогавашните сицилиански нрави, всяка подобна изневяра се наказвала със смърт, като екзекутирали осъдения по много мъчителен и позорен начин – изблъсквали ги от една висока скала долу, където морските вълни се разбивали с див грохот в подводните скали.

Присъдата била издадена. Чакали само да се появи съпругът на невярната жена, който се завърнал предната нощ. Но той все не идвал. Накрая селяните решили сами да изпълнят присъдата.

Повели подсъдимата към лобното място. Застанали на ръба на страшната урва. Жената погледнала надолу и студени тръпки я побили. Някъде долу вълните свирепо се нахвърляли върху стръмния бряг.

Изведнъж някой рязко я блъснал. Ужасена полетяла в пропастта и паднала… но в една здрава и добре опъната рибарска мрежа. Миг след това от една кухина се показал нейният съпруг. Благото му лице било спокойно и издавало истинско прощение. Нещо повече. Той цяла нощ работил, за да опъне под скалите мрежата така, че да спаси своята жена.

Хората видели това и настояли присъдата да се изпълни. Но той защитил своята съпруга: „Тя ми принадлежи по право, защото попадна в моята рибарска мрежа!“.

Същото направи и Исус за нас – спаси ни от присъдата на греха и ни даде шанс да започнем нов живот.

Осия 11:4

“С човешки въжета ги привлякох, с връзки на любов; и им бях като онези, които вдигат ярема от челюстите им и кротко им давах храна.”