МРЪСНИ РЪЦЕ

Една от най-интригуващите героини на Уилям Шекспир е лейди Макбет, След като е чула пророчество, че съпругът й ще стане цар, тя го убеждава да убие царуващия монарх. Когато кървавото дело е извършено, съвестта на Макбет не го оставя на мира. Жена му го упреква за неговата мекушавост и му помага да прикрие престъплението. Коронясват съпруга й за цар. Но това не е краят.

Първоначалната решителност на лейди Макбет се превръща в угризение на съвестта. Тя става все по-нестабилна умствено и не може да спре да мие ръцете си. „Никога ли няма да станат чисти тези ръце?” пита тя. Накрая чувството за вина я довежда до самоубийство.

Вината е чувство, което може да ни събори, когато пресечем морална граница. Всички ние е възможно да се чувстваме виновни, когато нарушим Божия закон, написан на сърцата ни (Римляни 2:14-15). Ако продължим да грешим самоволно обаче, тогава ще притъпим съвестта си.

Лейди Макбет ни напомня за библейския принцип: Каквото посеем, това със сигурност ще пожънем (Галатяни 6:7-8). Когато сме атакувани от изкушение, трябва да слушаме съвестта си – а не да се стремим да я накараме да млъкне. Много по-добре е да избегнем дадено действие, за което по-късно ще съжаляваме, отколкото да живеем с последствията.

„Езичниците, които нямат закон… сами са закон за себе си… За което свидетелства и съвестта им.“ Римляни 2:14-15

САМО ИСУСОВАТА КРЪВ МОЖЕ ДА ИЗМИЕ ПЕТНОТО НА ГРЕХА.