МУЗИКАТА И ЧЕЛНИЯ ДЯЛ НА МОЗЪКА
Музиката, изглежда, влияе както върху целия мозък, така и върху конкретни области. Слушането на музика – независимо от вида й – изглежда благоприятно балансира функцията на челния дял при депресия. Чрез ЕЕГ се установява, че тя намалява активността в прекалено доминиращия десен челен дял при хронично депресирани пациенти. Но медицинските проучвания повдигат сериозни опасения по отношение на определени видове музика. Малко хора разбират силното влияние на музиката върху челния дял. Тя навлиза в мозъка през емоционалните области, но някои видове предизвикват също и реакция в челния дял. Затова в зависимост от видовете музика, нейното окончателно влияние може да бъде или благоприятно, или вредно – в зависимост от това предимно стимулира челния дял или ,,по-низшите“ емоционални центрове.
Музикалната терапия ни казва, че определени видове музика, като рока с неговия синкопиран ритъм, прескача челния дял и способността ни да разсъждаваме и преценяваме.
В течение на годините различни хора са обвинявали рок музиката, че унищожава американските младежи. Преди няколко години учените Шрекенберг и Бърд (невролог и физик) създават екип, за да подложат това твърдение на тест. Те планират проучване, за да оценят неврологичните реакции на мишки към различни музикални ритми. През цялото осемседмично проучване те държат мишките разделени на три групи; едната постоянно слуша дисхармоничните барабани на рок музиката, втората група слуша само класическа музика, докато третата не слуша никаква.
В началото на проучването всички мишки преминават през стандартен лабиринт (за да намерят храна в края на лабиринта). Всичките три групи се справят еднакво добре, лутайки се из него, докато намерят храната. Към края на осемте седмици втората и третата група са научили прекия път до храната. ,,рок групата“ обаче все още се лута и й отнема много повече време да стигне до нея, отколкото другите две.
Следва триседмично прекъсване на обучението с лабиринта, през което не им се пуска никаква музика. След това мишките отново са подложени на тест. ,,Рок групата“ отново се представя лошо. Отново не помнят как да стигнат до храната, докато другите две групи все още я намират бързо, ,,рок групата“ изглежда така, сякаш започва съвсем отначало, лутайки се из лабиринта неориентирано. Както контролната група, така и ,,класическата група“ от друга страна, могат да преминат лабиринта значително по-бързо, доказвайки че са запазили спомена за това, което са научили. Обаче ,,рок групата“ явно е получила необратима неспособност за учене.
За да определят защо техните плъхове имат толкова проблеми, учените изследват техните мозъци, търсейки промени в хипокампа. Тази област е разположена дълбоко в мозъка и засяга емоциите, паметта и ученето. Шрекенберг и Бърг установяват видими доказателства за анормално разклоняване и разрастване на нервните клетки, както и разпад на транспортната РНК, която е съществено важна за съхраняването на паметта.
Учените стигат до заключението, че музикалните ритми – а не хармонията или мелодията – причиняват проблемите с паметта и ученето. Те създават хипотезата, че определени музикални ритми улесняват синхронизирането на естествените биологични ритми и подобряват телесните функции, докато други ритми са несъвместими с вътрешните такива и ги разстройват. Когато това стане, последиците са пагубни и включват трайни затруднения в ученето.
,,Изход от депресията” Д-р Нийл Недли
Можете да поръчате книгата на 0895 696 461
