Идваме до една от най-важните предпоставки в теорията за осъществяването на биологичната еволюция, а именно мутацията. Тя се явява закон, доктрина (аксиома), мотор и критерий за изменчивостта на живота и формирането на биологичните видове. Наблюдаваното видово разнообразие се обяснява от еволюционната теория чрез случайно, спонтанно или изкуствено предизвикана промяна в наследствения материал, в генотипа на отделните индивиди. Така Хуго де Фриз (1909) дефинира явлението мутация.
Какво казва генетиката относно мутациите?
1) От генетиката знаем, че мутацията е не само рядко срещано биологично явление, но в над 99,99% от случаите мутациите са вредни (рецесивни) от гледище на вида, водят до неговата дегенерация или „предизвикват смъртта на организма още в ранните етапи на неговото развитие или пък водят до тежки смущения в развитието на индивида, поради което той не доживява до настъпване на полова зрелост“ (Ангелов и сътр., Биология, стр. 26). Елементарното обяснение е, че при мутацията се губи генетичен материал. Албинизмът е често даван пример за рецисивна мутация.
Известният еволюционист Т. Добжански признава, че по пътя на мутациите може да се дойде до деградирането или изчезването на цели биологични видове. Т.нар. „положителни“ мутации не могат да доведат до биологично усъвършенстване и преминаване в друг вид, тъй като представляват негативни (рецесивни) структури, т.е. това са „грешки“ в наследствения материал. В края на краищата не е важно дали има положителни мутации. Много по-важно е дали при мутациите се получава нов наследствен материал, нова генетична информация, която единствена е в състояние да доведе до появата на нов по-съвършен биологичен вид. Това именно в природата никога не е наблюдавано. Напротив: По пътя на мутациите се намалява наличният генетичен материал, което води до негативни явления за съответния биологичен вид. Това значи, че мутацията като явление влияе негативно върху наследствения генетичен материал. То е равносилно на това една фирма да твърди, че постига големи успехи, въпреки че губи непрекъснато пари. В природата чрез мутация става обратното на това, което еволюцията твърди.
Израелският генетик Л. Шпентер съобщава на осмия световен конгрес на креационистите в Швеция (2003): „Случайните мутации не могат да доведат до еволюция. Изследванията на молекулярно ниво показват, че мутациите водят до редуциране на генетичния материал, а това противоречи на еволюционната теория“.
2) Твърдението на еволюционистите, че от по-простите биологични форми по пътя на мутацията могат да възникнат по-сложни, противоречи както на законите на информатиката, така и на Втория закон на термодинамиката (Закона за ентропното нарастване). Вярно е тъкмо обратното.
И още нещо – едно от основните твърдения на молекулярната генетика гласи, че генетичният код е най-стабилната, най-неизменчивата и универсална съставна част в живата природа. Организмите притежават ДНК, състояща се от едни и същи нуклеотиди, изградени от 4 азотни бази: аденин, гуанин, тимин, цитизин. ДНК е носител на генетичната програма. Самите еволюционисти твърдят, че генетичният код не е претърпял никакви промени през последните два милиарда години.
И тъй истината е много проста: без нова генетична информация не могат да възникват нови биологични видове. А това означава, че всички живи същества са фиксирани във видовите си биологични граници, в които те като отделни видове са били създадени от самото начало.
В това отношение библейската информация за Сътворението е в пълна хармония с биологичната наука.
3) Ако мутацията действително можеше да е основен генератор за създаването на нови биологични видове, това би означавало, че както в миналото, така и днес трябваше да се срещат масово междинни биологични форми. Такива преходни видове не наблюдаваме нито днес, нито пък вкаменелостите са в състояние да ни представят убедителни данни за съществуването на междинни форми в миналото. Сам Дарвин признава този факт за голям проблем, като пише в своята книга „Върху произхода на видовете“: „Защо всяка една геологична формация и слой не са пълни с междинни биологични видове…Може би това ще е най-силното възражение срещу моята теория“ . Действително е така!
