МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ – УНИКАЛНО ДОПЪЛВАЩИ СЕ

Семинар „Щастливи заедно“

Жените не са женствени мъже, нито пък мъжете са мъжествени жени. Въпреки че имат много общи характеристики като членове на човешкото семейство, жените и мъжете са също и много различни в доста отношения и за да имаме добро общуване между двата пола, трябва да осъзнаваме тези различия.

Да бъдем едно семейство не означава, че двамата партньори губят индивидуалността си. Елън Уайт твърди, че „независимо, че двама души са женени, и че са дали най-тържествена клетва пред Небето и светите ангели и са се слели в едно цяло, всеки от тях има своя индивидуалност, която не може да бъде разрушена от брачния завет. Въпреки че са свързани един с друг, всеки от тях трябва да оказва определено влияние в света и да не са така егоистично отдадени един на друг, че да се отделят от обществото и да унищожават своята полезност и влиянието си“ (Уайт, Елън. Свидетелства върху сексуалното поведение, прелюбодейството и развода, 1993, с. 16).

Разбира се, когато говорим за характеристики на мъжете и жените, не говорим за абсолютни стойности, а за тенденции. Така че ако при някои от вас характеристиките са малко по-различни, това не означава, че нещо не е наред. Тук говорим за статистика и тенденции, а всяка отделна личност е уникална и има своите отличителни особености.

Мъжете и жените – различни в общуването още от детска възраст

Момиченцата играят най-често по двойки. Момчетата по-често играят на големи групи. Момичетата често имат „най-добра приятелка“, с която си споделят „тайни“. За тях е важно споделянето. Момчетата не говорят толкова много, колкото момичетата, а повече действат. Тъй като са в група, всеки се бори за позиции и статус, за да се види кой е „най“.

При една и съща играчка – кукленска къща – момичетата обличат куклите и играят на семейство, докато момчетата изстрелват бебешката количка от покрива и не мислят какво ще стане с бебето в нея (Dobson, 2000, с. 74). Когато пораснат, те постъпват по същия начин, само че в още по-голяма степен. В брака жената очаква задушевни разговори с любимия, а мъжът очаква повече действия. И така, обичайният модел и предмет на чести спорове: тя се оплаква, че той не я слуша; той негодува, че тя постоянно мърмори, без да прави нищо.

Идея: Ако всеки от тях излезе за малко от Егоцентричната парадигма (КАКВО ИСКАМ АЗ) и се концентрира върху Алтруистичната парадигма (КАКВО ИСКАШ ТИ), може да се получи нещо такова:

Съпругата забелязва, че на съпруга не му се говори точно сега и го оставя да постои в „кутията с нищото“, докато преодолее проблема си или просто си почине, преди да реши да сподели нещо с нея. Все пак няма да ѝ залепне езикът, ако помълчи 1 час.

Съпругът забелязва, че съпругата му е развълнувана и решава да ѝ покаже своята загриженост като я изслуша, изразявайки искрено съчувствие, без да ѝ обяснява как да „оправи нещата“. Все пак няма да му се изтърка езикът, ако изрече десетина думи.

Доброто общуване е въпрос на решение, вдъхновено от истинска любов.

Физиологични различия

(Според книгата на д-р Джеймс Добсън „Справочник за брака и семейството“, Dobson, 2000, стр. 333-334)

Жените притежават по-голяма органическа жизненост, вероятно поради хромозомната си структура. Обикновено те надживяват мъжете с 3-4 год.
Мъжете имат по-висока смъртност от почти всяка болест.
Мъжете имат по-ускорена обмяна на веществата.
Жените имат по-голям стомах, бъбреци, черен дроб и апендикс, а по-малки бели дробове от мъжете.
Жените имат 3 функции, липсващи при мъжете: менструация, бременност и лактация. Всяка от тях силно влияе върху поведението и чувствата. Женските хормони са по-сложни и разнообразни. Жлезите действат по различен начин при двата пола: щитовидната жлеза при жените е по-голяма и по-активна; тя се увеличава през менструацията и бременността, което прави жените по-податливи на гуша и по-устойчиви на студеното. Също така се свързва с гладката кожа, сравнително малкото окосмяване и тънкия слой подкожна мазнина, включени в представата ни за красота. Жените са също по-отзивчиви емоционално – смеят се и плачат по-лесно.
Кръвта на жените съдържа повече вода (20% по-малко червени клетки) и тъй като червените клетки доставят кислород, жените се уморяват по-лесно и са склонни към припадъци. Следователно органическата им жизненост е в дългосрочен план.
Мъжете са 50% по-силни от жените в груба сила.
Сърцето на жената бие по-често от това на мъжа (80 на 72 удара). Кръвното й налягане (с 10 пункта по-ниско) се променя повече и по-често, но тя има по-малка склонност към високо кръвно налягане.
Жените могат да издържат по-лесно на високи температури.
Мъжете и жените се различават по всяка клетка от тялото си, защото носят различна хромозомна конфигурация. Това влияе и върху най-малките подробности от поведението. Например при изследване на университетски колежи, учените открили, че мъжете носят учебниците си с отпуснати отстрани на тялото ръце, докато жените ги носят до гърдите си, както се носи бебе.
В книгата си „Тайната на сполучливия брак“ Нанси Ван Пелт казва, че има разлика в диференцирането на мозъка при мъжките и женските зародиши, което води до различия във функционирането: жените имат повече връзки между двете полукълба на мозъка и преценяват бързо ситуацията, те са по-интуитивни и чувствителни; мъжете преценяват логическите аспекти на ситуацията в по-дългосрочен план и се аргументират (Ван Пелт, 2000, с. 18-19).

Различия в сексуалните желания

(Dobson, 2000, с. 319-324)

За жената сексът не е изключително физическо преживяване. В него трябва да има романтичен елемент – определена близост. Сексуалната интимност може да е невъзможна, ако тя не се чувства уважавана като личност.
За мъжа сексът е преди всичко физическо преживяване.
Мъжете достигат до възбуда по-бързо от жените. На някои жени са необходими 40 минути, докато стигнат до възбуда.
За мъжете е по-трудно да въздържат сексуалното си удовлетворяване от жените.
Мъжете изпитват възбуда преди всичко от визуална стимулация, какво виждат.
Жените са по-малко визуално ориентирани. Те се стимулират преди всичко от усещането за допир и романтично привличане.
За мъжете личността на жената не е от най-голямо значение при процеса на сексуалната стимулация.
За жените личността и характерът на мъжа са толкова важни, колкото и физиката му.

Д-р Добсън обобщава, че „Сексът за мъжете е повече физически феномен; сексът за жените е дълбоко емоционално преживяване“ (пак там, с. 319-324).

Разлики в емоционалните преживявания

(пак там, с. 308)

Мъжете рядко разкриват желанията си, освен в сексуалната сфера.
Мъжете искат да знаят, че са ценени и уважавани от своите съпруги и че те са им верни.
Жените искат мъжете да са романтични, загрижени и обичащи.
Репродуктивната способност на жените води до по-голяма нужда от сигурност и стабилност. Те са по-силно емоционално ангажирани с дома.
Мъжете обичат вълнението, промяната, предизвикателст-вото, несигурността и възможността за огромна печалба при рискована инвестиция.
Жените използват играта като възможност за споделяне.
Мъжете приемат играта като конкуренция и завоевание.
Жените притежават силно майчинско чувство.

Д-р Добсън подчертава: „Жените имат нужда да бъдат обичани, а мъжете имат нужда да бъдат уважавани“ (пак там, стр. 308).

За мен беше много интересно да разбера, че науката потвърждава идеята на библейската психология от преди повече от 2000 години: „Жени, покорявайте се на своите мъже като длъжност към Господа (…) Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея“ (Ефесяни 5:22,25). Жените са призовани да правят точно това, от което мъжете имат най-голяма нужда: да ги уважават и ценят високо мнението им. А мъжете са призовани да правят това, от което жените имат най-голяма нужда: да ги обичат и да са готови да правят жертви за тях. Това е библейската представа за себеотрицателната любов агапе, която винаги прави най-доброто за другия.

Истинска история за истинска любов

Един юлски ден на пристанището в Риека пристигнал бял и хубав кораб, а от него слезли мъж и жена. Те били уморени от дългия път, но в същото време радостни и весели: след дълго отсъствие от родината си те отново се връщали у дома. Били млади хора, съпрузи, и двамата руси, но изгорели от горещото слънце на Африка. Нетърпеливи и радостни, че отново се връщат у дома си, те уредили митническите формалности, погрижили се за багажа си, явили се и на установения лекарски преглед.

Лекарят разбирал нетърпението и радостта им и извършил задължителния в такива случаи преглед. Пожелал довиждане на мъжа, но когато подал ръка и на жената, нещо привлякло вниманието му и той се вгледал в китката ѝ. Забелязал едно малко бяло петно върху кожата на ръката… Лекарят пребледнял и изрекъл с усилие:

– Уважаема Госпожо, за съжаление, вие няма да можете да си отидете у дома.

Лекарят установил, че младата жена била болна от проказа. Тя трябвало веднага да се раздели със своя съпруг. Уплашена от изненадващата и страшна вест, жената казала „сбогом“ на скъпия си съпруг и се оставила да бъде отведена в специално болнично заведение, където болните оставали изолирани за цял живот, без да могат да бъдат излекувани, нито да се върнат при близките си.

Съпругът ѝ останал сам. Той взел влака за Белград, съобщил на близките и роднините си страшната вест, уредил бързо служебните си работи и заминал за малкия град с болницата за прокажени. Заключил жилището си в Белград, оставил работата си и си намерил работа в малкия град, където наел стая до самата стена на болничното заведение. Всеки ден преди да отиде на работа, когато старият часовник от стената отмервал седем удара, младият човек заставал на прозореца и чакал да види своята съпруга. Тя идвала, облечена в зелен болничен халат, заставала в градината близо до високата стена, гледала човека, когото обичала толкова много и чувала гласа му:

– Мила, обичам те както преди!

И след това той отивал на работа.

Младият човек продължавал да работи в малкия град, живеел в малката и скромна стая, но продължавал всеки ден да казва на жена си все същите думи:

– Аз те обичам както преди!

Всеки ден, всяка сутрин, тази музика галела ухото на нещастната жена и била нейната единствена утеха. Връщала се между другите болни щастлива, сякаш озарена, хубавите думи като че ли прогонвали болестта от нея.

На втората година лекарят извикал младата жена, прегледал я за последен път и казал:

– Вие няма защо повече да стоите тук. Вие сте здрава!

Станало чудо. Неизлечимата болест отстъпила пред силните и побеждаващи думи на любовта.

На другия ден младият човек напразно стоял и чакал. Времето минавало, но съпругата му не идвала. Изпълвал се все повече с тревога, докато изведнъж вратата зад него се отворила и в стаята влязла усмихната, здрава и хубава неговата млада жена, любовта на неговия живот, която продължил да обича през болничната стена и през целия си живот.

Този случай беше разказан в Софийската църква на адвентистите от седмия ден от Йован. Тогава той беше на около петдесет години. Разказваше за истинската любов, от която толкова има нужда светът, за величието на любовта, за силата на любовта, която се отрича от всичко и жертва всичко.

Различията между мъжете и жените са именно това, което ги прави едновременно уникално неповторими и идеално съчетани в брачната връзка. Те не са признак за по-висш или по-низш вид, както се е твърдяло в миналото, а са условие за пълноценно връзка чрез взаимното допълване. За да имаме щастлив и дълготраен брак, трябва постоянно да опознаваме партньора си и да се опитваме да удовлетворяваме нуждите му. Тогава, както казва Елън Уайт, „Продължавайте да си оказвате един на друг същото внимание, както в началото. Насърчавайте се един друг по всякакъв начин, за да водите борбата на живота. Мислете как да си доставяте повече щастие един на друг. Оказвайте си взаимна любов и си правете отстъпки. Тогава бракът вместо да бъде край на любовта, ще бъде едва началото й“ (Дом и семейство).

Йорданка Дейчева, психолог; ydeicheva@facebible.bg