“И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него. И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше. Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! загиваме! А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмра ветровете и вълните, и настана голяма тишина. А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните Му се покоряват? И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път. И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш? А надалеч от тях имаше голямо стадо свини, което пасеше. И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свини. И рече им: Идете. И те като излязоха, отидоха в свините; и, ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото, и загина във водата. А свинарите побягнаха, и като отидоха в града разказаха всичко, и това що бе станало с хванатите от бяс. И, ето, целият град излезе да посрещне Исуса; и като Го видяха, примолиха Му се да си отиде от техните предели.” — Матей 8:23-34
—————————————————
Този ден в живота на Исус бе изпълнен с много събития. Край Галилейското езеро Той бе изговорил първите Си притчи, като използваше познати примери, за да обясни отново на хората естеството на Своето царство и начина, по който то трябва да бъде основано. Исус оприличи работата Си с труда на сеяча, развитието на царството Си – с растежа на синапено семе и с действието на кваса в тестото. Окончателното разделяне между праведните и нечестивите бе представено в притчите за житото и плевелите и за рибарската мрежа. Изключителната стойност на истините, които Исус проповядваше, бе илюстрирана със скрито съкровище и скъпоценния бисер, докато с притчата за домоуправителя научи учениците Си как да работят като Негови представители. През целия ден Той бе проповядвал и лекувал, но и след падането на нощта тълпите все още Го притискаха. Дни наред им бе помагал, без да Му остава време дори за храна и почивка. Злобните упреци и тенденциозни тълкувания, с които фарисеите Го преследваха непрекъснато, бяха направили делото Му още по-трудно и мъчително. В края на този ден Той бе толкова изтощен, че реши да се оттегли в някое усамотено място от другата страна на езерото. Източният бряг на Генисарет не бе съвсем безлюден – тук-там имаше градчета, разположени покрай езерото; и все пак районът бе спокоен в сравнение със западния бряг. Населението му бе поскоро езическо, отколкото юдейско и нямаше почти никакви връзки с Галилея. Така Исус можеше да намери усамотението, което търсеше, и затова нареди на учениците Си да Го придружат до там. След като разпусна множествата, Го взеха в лодката “тъй както бе” и бързо отплуваха. Не успяха обаче да потеглят сами. Близо до брега стояха други рибарски лодки, които се напълниха с хора, тръгнали след Исус със силното желание още да Го гледат и слушат. Най-после Спасителят бе освободен от натиска на тълпата. Изтощен от умора и глад, Той легна в задната част на ладията и скоро заспа. Вечерният здрач бе тих и приятен и над водите цареше тишина. Внезапно тъмнина покри небето, вятърът се понесе устремно по планинските клисури покрай източния бряг и над езерото се разрази силна буря.