Има и друг духовен урок в чудото на укротяването на бурята. Животът на всеки човек свидетелства за истинността на думите от Писанието: “А нечестивите са като развълнувано море, защото не може да утихне- Няма мир за нечестивите, казва моят Бог” (Исая 57:20,21). Грехът е разрушил нашия мир. Докато душата е непокорна, не можем да намерим покой. Никаква човешка сила не може да контролира властващите в сърцето страсти. Ние сме толкова безпомощни, колкото бяха учениците при укротяването на бурята. Но Този, Който усмири с думи вълните в Галилея, е изрекъл думи на мир за всяка душа. Колкото и да е свирепа бурята, тези, които извикат към Исус “Господи, спаси ни”, ще се избавят. Неговата благодат, примиряваща душата с Бога, укротява бушуващите човешки страсти и сърцето намира покой в Божията любов. “Превръща бурята в тишина и вълните – утихват. Тогава те се веселят, защото са утихнали; така Той ги завежда на желаното от тях пристанище” (Пс. 107:29,30). “И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос” (Римл. 5:1). “Правдата ще издейства мир; и сетнината на правдата ще бъде покой и увереност до века” (Исая 32:17). В ранната утрин Спасителят и Неговите спътници се приближиха до брега и светлината на изгряващото слънце докосна водите и сушата сякаш с благословението на небесния мир. Но едва стъпили на твърда земя, очите им съзряха гледка, по-ужасна и от вихъра на бурята. Излизайки от някакво скривалище между гробниците, двама луди се втурнаха към тях, като че ли с намерение да ги разкъсат на парчета. От телата им висяха части от вериги, скъсани при бягството от мястото, където са били вързани. Плътта им бе раздрана и кървеше там, където ги бяха нарязали острите камъни. Очите им светеха зловещо изпод дългите, сплъстени коси; човешкият им образ бе заличен от демоните, които се бяха вселили в тях, и те приличаха по-скоро на диви зверове, отколкото на хора. Учениците и техните спътници се разбягаха ужасени, но след малко забелязаха, че Исус не е с тях и се обърнаха, за да Го потърсят. Той стоеше там, където Го бяха оставили. Този, Който бе укротил бурята, Който бе срещнал Сатана и го Бе победил, не избяга и от демоните. Когато мъжете се приближиха, скърцайки със зъби и с пяна на уста, Исус вдигна ръката, която бе успокоила вълните, и лудите не можаха да се приближат. Те застанаха пред Него разгневени, но безпомощни. Исус властно заповяда на нечистите духове да излязат от тях. Думите Му проникнаха в замъглените умове на нещастниците. Те с мъка започнаха да разбират, че до тях стои Един, Който може да ги освободи от измъчващите ги демони. Мъжете паднаха в нозете на Спасителя, за да Му се поклонят; но когато устните им се отвориха, за да Му се помолят за милост, демоните проговориха чрез тях с яростни викове: “Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи.” Исус попита: “Как ти е името?” Отговорът бе: “Легион ми е името, защото сме мнозина.” Използвайки болните мъже като медиуми, демоните помолиха Исус да не ги отпраща извън страната. Върху близкия планински склон пасеше голямо стадо свине. Демоните поискаха разрешение да влязат в тях и Исус им позволи. Внезапно стадото бе обхванато от паника. Свинете се втурнаха лудо по склона и без да могат да се спрат на брега, се хвърлиха в езерото и загинаха. Междувременно с обзетите от демони бе станала чудна промяна. Умовете им се бяха прояснили, очите им излъчваха разум. Външният им вид, така дълго оформян по образа на Сатана, стана изведнъж приветлив; окървавените ръце се отпуснаха спокойно и мъжете с радостни гласове започнаха да славят Бога за своето избавление. От склона свинарите видяха всичко, което се случи, и бързо тръгнаха да разкажат новината на своите господари и на всички хора. Със страх и удивление цялото население се събра да посрещне Исус. Двамата луди бяха наплашили цялата околност. Никой не смееше да минава през мястото, където те живееха, защото свирепи като демони нападнаха пътниците. Сега тези хора бяха облечени и смислени, застанали в нозете на Исус, за да слушат думите и да славят Този, Който ги бе спасил. Но хората, видели тази чудна гледка, никак не се зарадваха. Загубата на свинете им се струваше по-важна, отколкото освобождаването на пленниците на Сатана. Именно от милост към тях Бог допусна притежателите на свинете да понесат такава загуба. Те бяха погълнати от земни грижи и не се интересуваха от великите въпроси на духовния живот. Исус пожела да разчупи леда на себелюбие и безразличие, за да приемат те Неговата благодат. Но съжалението и възмущението, предизвикани от земната загуба, им попречиха да видят милостта на Спасителя. Изявата на свръхестествена сила възбуди суеверието на хората и предизвика страх. Можеха да се случат и други нещастия, ако оставят този странник сред тях. Те предположиха, че ще бъдат разорени и решиха да се избавят от Него. Тези, които бяха прекосили езерото заедно с Исус, разказаха за всичко, случило им се предишната нощ; разказаха за опасността по време на бурята, за това как вятърът и водите бяха усмирени. Но думите им бяха изречени напразно. Ужасени хора се тълпяха около Исус, умолявайки Го да си замине от тях. Той се съгласи и веднага се качи на една ладия, за да отиде на отсрещния бряг. Пред гадаринците бе живото свидетелство на Христовата сила и милост. Те видяха хората, на които им бе възвърнат разсъдъкът, но се уплашиха толкова много за земните си притежания, че Този, Който пред очите им бе победил княза на тъмнината, бе счетен за натрапник. Така те не допуснаха небесния Дар до своите врати. Ние нямаме възможност да отблъснем личността на Христос, както направиха гадаринците, но въпреки това мнозина отказват да се подчинят на Неговото слово, тъй като подчинението би изисквало жертване на земни придобивки. За да не им причини Исусовото присъствие някаква материална загуба, много хора отхвърлят Неговата благодат и отблъскват Духа Му. Доста по-различно обаче бе отношението на излекуваните луди. Те жадуваха за близост със своя избавител. В Неговото присъствие се чувстваха защитени от демоните, които ги бяха измъчвали и провалили живота им. Докато Исус се канеше да се качи на ладията, те се хванаха здраво за Него, коленичиха в нозете Му и Го помолиха да ги допусне близо до Себе Си, за да могат постоянно да слушат думите Му. Но Исус им поръча да си отидат у дома и да разкажат за великите неща, които Господ им е сторил.