Ето делото, което трябваше да извършат – да си отидат в езическите домове и да разкажат за благословението, получено от Исус. Тежко им бе да се разделят със Спасителя. Знаеха със сигурност, че ги очакват големи трудности при общуването със сънародниците им езичници. Продължителната изолация от обществото изглежда ги бе лишила от качествата, необходими за делото, което Той им възложи. Но след като Исус им посочи тяхното задължение, те се подчиниха с готовност. Разказаха за Него не само на своите семейства и съседи, но преминаха през цялата област Декаполис, като навсякъде говореха за силата Му да спасява и описваха как ги е освободил от демоните. Чрез това дело те можеха да получат много поголямо благословение, отколкото ако бяха останали при Исус, за да имат полза само за себе си. Ние сме по-близо до Спасителя най-вече когато разпространяваме благата вест за спасение. Двамата излекувани бяха първите мисионери, които Христос изпрати да проповядват евангелието в областта Декаполис. Тези мъже имаха щастието да чуят учението на Христос, макар и за много кратко време. Никога преди не бяха слушали Негова проповед. Не можеха да поучават народа като учениците, които бяха всеки ден заедно с Христос. Но те изпитаха върху себе си доказателството, че Исус е Месия. Можеха да разкажат онова, което знаят, което сами бяха видели, чули и почувствали от Христовата сила. Всеки, чието сърце е било докоснато от Божията благодат, може да постъпи така. Йоан, любимият ученик, писа: “Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на живота- това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас” (1Йоаново 1:1-3). Като свидетели за Христос ние трябва да разказваме това, което знаем, което сме видели, чули и почувствали. Ако сме следвали Исус стъпка по стъпка, ще можем да разказваме много верни неща за начина, по който Той ни е водил. Ще можем да обясняваме как сме изпитали Неговото обещание и сме открили, че то е вярно. Ще можем да свидетелстваме за онова, което сме узнали за Христовата благодат. Това е свидетелството, за което ни призовава нашият Господ. Светът загива, защото е лишен от Него. Въпреки че гадаринците не Го приеха, Исус не ги остави в тъмнината, избрана от тях. Те Го помолиха да си отиде, преди да са чули Неговите проповеди. Не познаваха това, което отхвърлиха. Ето защо Исус им изпрати светлината чрез онези, които не биха отказали да слушат. Причинявайки смъртта на свинете, Сатана възнамеряваше да отдалечи хората от Спасителя и да предотврати проповядването на евангелието в този район. Но точно това събитие развълнува повече от всичко цялата област и насочи вниманието към Христос. Макар че Спасителят си замина, излекуваните мъже останаха като свидетели за Неговата сила. Тези, които бяха медиуми на княза на тъмнината, станаха проводници на светлината, посланици на Божия Син. Хората се чудеха, когато слушаха новината. В цялата област се отвори врата за навлизане на евангелието. Когато Исус се върна в Декаполис, народът се насъбра около Него и в продължение на три дни не само жителите на един определен град, а хилядно множество от цялата област чу вестта за спасение. Дори силата на демоните е под контрола на нашия Спасител и действието на злото бива победено за добро. Срещата с лудите в Гадаринската земя съдържаше урок за учениците. Тя показа дълбоката деградация, в която Сатана иска да завлече цялото човечество, и мисията на Христос за освобождаване на хората от неговата власт. Тези нещастни човешки същества, живеещи в гробище, завладени от демони, поробени от необуздани страсти и отвратителна похот, представляваха това, в което би се превърнало човечеството, ако бъде предадено под властта на Сатана. Той постоянно влияе върху хората с цел да притъпи сетивата им, да ръководи разума им към вършене на зло и да ги подбужда към насилия и престъпления. Изтощава тялото, замъглява разсъдъка и унижава душата. Всеки път, когато хората отхвърлят поканата на Спасителя, се поддават на Сатана. И днес мнозина от всяко съсловие – у дома, в работата и дори в църквата, вършат същото. Затова насилията и престъпленията са залели земята и морална тъмнина, подобно на мъртвешки саван, покрива домовете. Чрез замаскирани изкушения Сатана води хората към все по-големи злини, докато ги постигне пълно падение и окаяност. Единственото защитно средство срещу неговата сила е Исусовото присъствие. Сатана е разкрит пред човечеството и пред ангелите като враг на хората и унищожител; Христос – като Приятел и Избавител. Неговият Дух ще развие в човека всичко, което облагородява характера и извисява душата. Той ще го направи достоен за Божията слава в тяло, душа и дух. “Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение” (2Тимотей 1:7). Той ни е призовал, за да получим славата – характера, на нашия Господ Исус Христос; призовал ни е да бъдем “съобразни с образа на Сина Му” (2Сол. 2:14; Римл. 8:29). А душите, които са изпаднали дотам, че са станали инструменти на Сатана, все още могат да бъдат преобразени чрез Христовата сила във вестители на правдата и Божият Син да ги изпрати да разкажат “какви неща им е сторил Господ и как се е смилил за тях”.