НАДЕЖДАТА ЗА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

„Който свидетелствува за това, казва: „Наистина ида скоро! Амин! Дойди, Господи Исусе!“ (Откр. 22:20).

През всички времена идването на Господа е било надеждата на Неговите истински последователи. Даденото на Елеонския хълм прощално обещание на Спасителя за Неговото завръщане освети бъдещето за Неговите ученици. Сърцата им се изпълниха с радост и надежда, които скърбите не бяха в състояние да задушат, нито изпитанията – да помрачат. Сред страдания и гонения „явлението на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос“ е оставало „блажената надежда“ на църквата. Когато солунските християни скърбяха при погребението на свои мили ближни, за които се бяха надявали, че ще видят идването на Господа, Павел, техният учител, ги утеши, като им посочи възкресението при завръщането на Спасителя. Тогава умрелите с вяра в Христос ще възкръснат и заедно с живите ще бъдат грабнати, за да посрещнат Господа във въздуха. „И така – каза той – ще бъдем всякога с Господа“ (1 Солунци 4:16-18) (…)

От тъмници, клади, ешафоди, където светиите и мъчениците бяха свидетелствали за истината, достига до нас през вековете викът на тяхната вяра и надежда. „Уверени в Неговото лично възкресение, а следователно и в своето собствено при Неговото завръщане – казва един от тези християни – презираха смъртта и се издигаха над нея“ (Тейлър, Д. Царуването на Христос на земята или гласът на църквата през всички векове, стр. 132-134). Бяха готови да слязат в гроба, за да могат да възкръснат свободни. Очакваха идването на Господа в облаците, в славата на Неговия Отец, когато ще настъпи времето за царуването на праведните.

На скалистия остров Патмос любимият [на Исус] ученик чу обещанието: „Наистина ида скоро“, и неговият копнеещ отговор изразява молитвата на църквата през времето на цялото ѝ странстване: „Амин! Дойди, Господи Исусе!” (Откровение 22:20)