НАДЕЖДАТА ОСТАВА
Единственият оцелял от корабокрушение стигнал до брега на малък и необитаем остров. Всеки ден горещо се молел на Бога за спасение и всеки ден се взирал в хоризонта, за да види дали пристига помощ, но такава като че ли никога нямало да се появи. Изтощен, накрая той решил да си построи дървена колиба, за да се защити от стихиите и да прибере малобройните си принадлежности.
Един ден, след като обикалял из острова да търси храна, се върнал в колибата си и я заварил в пламъци и дим до небето. Случило се било най – лошото…Бил загубил всичко. Съкрушен, тъжен и гневен, той се завайкал с поглед към небето :
– Господи! Как можа да ми причиниш това?
Рано на другия ден го събудила сирената на кораба, който се приближавал към брега. Идвали да го спасят.
– Как разбрахте, че съм тук? – попитал изтощеният мъж своите спасители.
– Забелязахме вашия димен сигнал – отговорили те.