“Наистина те възлюбих с вечна любов”

Християнската концепция за себеоценката

Чувствате ли се обичани, ценени, важни за някого? Сега искам да помоля да коментират с “Да” всички, които са почувствали, че някой ги обича независимо от това колко грешки или глупости са направили.

Има една приказка за съпруг и съпруга. Те били много бедни и мъжът решил да продаде кравата. Тръгнал към пазара, но по пътя срещал различни хора и разменил кравата за овца, овцата за прасе, прасето за петел, петела за кокошка. Когато разказал за това на търговците, те веднага го подиграли: “Леле, какво те чака в къщи от жена ти!” Обаче той уверено отговорил, че тя ще каже, че добре е направил. Те изобщо не повярвали и обещали да му подарят два вола, ако тя каже точно тези думи. Отишли в дома му, мъжът разказал цялата история и за удивление на всички съпругата казала: “Хубаво си направил, ти да си жив и здрав!” И така сговорното семейство се сдобило с два нови вола вместо една крава!

Бихме могли да говорим много за лекомислието на съпруга, но фактът си остава – този мъж е приет, независимо от грешките си, някой държи на него такъв, какъвто е, не е необходимо да прави нещо, за да заслужи любовта в дома си!

Днес ще разгледаме една тема много близка до поуката от тази история –как се чувстваме като Божии деца и какво има Бог да ни каже за това. Нашето внимание ще бъде съсредоточено върху това какво е Божието отношение към нас, независимо дали сме женени или разведени, обвързани или необвързани.

Самочувствието на християнина

„Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован във вярата. В положение на роб ли си бил призован? Да не те е грижа (но ако можеш да станеш свободен, по-добре използвайслучая); защото който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христос. С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци“ (1 Коринтяни 7:20-23).

Основната вест е: всеки да си остане така, както е бил призован, защото всъщност положението на човека в земното общество няма никакво значение за Бога – Господ може да компенсира всяко нещо, което смятаме за недостатък или липса.

Когато ние се опитваме да променим обстоятелствата, ние ставаме “роби на човеците”, т.е. започваме да мерим с техните мерки за добро и зло, за ценно и малоценно. Павел не случайно казва да си останем в положението, в което сме били призовани във вярата. Например, ако някой е беден или с ниско положение в обществото, това няма никакво значение, защото в Божиите очи той е свободен и съвършен. Вярвате ли, че още сега сте Божии принцеси и принцове?

Независимо какъв си в очите на хората – метач по улиците, общ работник, шивачка, мияч на чинии, безработен – ти в Божиите очи си Негов син и дъщеря. Сега в момента цялото небе ликува, защото ти си тук и си член на Божието царство. Ти си царски поданик – гражданин на най-великата и богата империя във вселената – Божията. Какво значение има какъв ще бъдеш на земята тези 60-70 години, които преминават като един миг?

От друга страна, ако имаш някакво обществено положение, престижна професия, пари – това не може да е причина да се хвалиш, защото тези неща нямат такава ценност в Божието царство, както тук на земята. Ти трябва да си готов да се откажеш от тях, ако се наложи, защото иначе ще бъдеш като богатия младеж, за който положението в обществото и парите бяха толкова важни, че не искаше да стане “роб на Христос” – не можа да се откаже от временните неща и затова не успя да спечели вечните.

Всъщност тук въпросът е: На какво се основава твоето самочувствие? Дали на това, което имаш и можеш да постигнеш в този свят или пък на това, което си и можеш да постигнеш за и чрез Бога? Бог е платил за нас най-високата цена. Вярвате ли, че тази жертва на Исус на Кръста ви освобождава от всички човешки мерки за добро самочувствие? Нека да разгледаме нашето самочувствие като християни в светлината на голямата цена, платена за нас.

Себеоценката има 3 компонента

1. Чувство за принадлежност. За да имаме добро самочувствие, ние първо трябва да знаем, че някой ни обича и държи на нас. И затова толкова отчаяно търсим някой, който да ни цени и понякога сме готови да направим всичко, дори да се унижаваме, за да получим малко обич.

„Господ ми се яви отдавна и каза: Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да показвам милост към тебе“ (Йеремия 31:3).

Господарят на Вселената, всесилният, всезнаещият, всеможещият, пред Когото коленичат милиардите небесни ангели, идва при теб тихо, умолява те, шепне ти: Аз те обичам, защо трябва да се измъчваш, че никой човек не те цени? Какво е човешката любов в сравнение с Моята? Аз никога не те изоставям и никога не те разочаровам – какво повече от това може да получиш от един човек? Аз държа на теб – това е най-основателната причина да се чувстваш добре и да имаш високо самочувствие. Вдигни главата си, погледни към Мене и се чувствай Божий син и Божия дъщеря!

2. Чувство за ценност. Втората съставка на доброто самочувствие е усещането, че си ценен заради самия себе си, заради качествата, които притежаваш, а не заради нещо, което правиш или имаш. Обикновено хората ни оценяват по професията, парите, физическата красота – това са все неща, които правим или са ни предадени по наследство, т.е. хората ни ценят, ако притежаваме нещо. Ако сме бедняци – значи не струваме нищо. А Бог те цени заради това, което си и точно такъв, какъвто си.

Знаем известният стих: „Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). Още когато бяхме грешници, Бог ни ценеше толкова, че даде най-скъпото Си – Своя Син. Бог цени твоята уникалност като личност – твоите качества, които са различни от качествата на всеки друг човек, защото Той ги е създал. Няма друг напълно като теб на земята и точно това има стойност в Божиите очи. Ти можеш да имаш добро самочувствие, защото най-важната личност във вселената – Творецът – ти казва, че си толкова скъп, че Той те цени повече от Себе Си, защото даде живота Си за теб!

3. Чувство за компетентност. Последната съставка на доброто самочувствие е компетентността – вярата, че ние можем да се справим с различните ситуации, с които се сблъскваме, че имаме качествата и уменията да се справим с живота си и да успяваме. Чуйте това:

„Аз те избрах и не те отхвърлих, не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; ще те укрепя, да! Ще ти помогна. Да! Ще те подкрепя с праведната Си десница“ (Исая 41:9,10).

Господ ти заявява, че ти е дал необходимите качества и умения да се справяш с всички трудности, Той е до теб и постоянно те учи как да постъпваш и накъде да вървиш. Защо се чувстваш неспособен и униваш пред житейските трудности? Нужна е само вяра, колкото синапено семе, за да повярваш, че с Бога можеш всичко!

И така, трябва ли да се срамуваме от това, че сме различни от другите? Трябва ли да се чувстваме недостойни, че не сме бизнесмени или политици? Трябва ли да изпадаме в депресия от това, че сме необвързани или разведени? “С цена сте били купени, не ставайте роби на човеци.” Днес Бог ти казва: Ти можеш да имаш добро самочувствие и да се чувстваш ценен и уверен в качествата, които съм ти дал. Още сега вземи решение да повярваш в Божиите думи и да бъдеш християнин/християнка, които се гордеят, че са Божии деца.