„Блажен онзи човек, който е намерил мъдрост, и човек, който е придобил разум.“ (Пр.3:13)

Страхът от Господа е началото на мъдростта и човекът, който се съгласява да бъде оформен и променен според Божественото естество, е най-благородното творение, излязло от Божите ръце.

Житейското познание на истинското благочестие в ежедневно освещение и служба на Бога осигурява най-висшето възпитание на ума, душата и тялото. Приемането на небесна сила подпомага искрения ни стремеж към мъдрост, за да сме способни съзнателно да използваме най-висшите си качества за прославяне на Бога и за благословение на ближните ни. Когато тези качества произлизат от Бога и не са само-създадени, те трябва да се ценят като Божи дарби и да се употребяват в служба за Него.

Подарените от Небето качества на ума трябва да се възприемат като висша сила, която ще управлява храма на тялото. Естественият апетит и страсти трябва да се подчинят под контрола на съвестта и духовността.

Религията на Исус Христос никога не уврежда получателя; никога не го прави груб или недодялан, нелюбезен или себичен, покварен или коравосърдечен. Напротив, облагородява вкуса, преценката, очиства мислите, като ги покорява на Христос.

Божият идеал за Неговите деца е по-висш и от най-висшата човешка мисъл. Живият Бог е дал в светия Си Закон представа за Своя характер. Най-великият Учител, познат на света, е Исус Христос. И какъв стандарт е дал Той за всички, които вярват в Него? „И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец“ (Мат.5:48). Както Бог е съвършен в Своята висша сфера на влияние, така и човекът може да бъде съвършен в своята човешка сфера. Идеалът за християнски характер е Христоподобието. Пред нас е открит път за постоянен напредък. Имаме цел, която да достигнем – стандарт, към който да се стремим, който се състои от всичко най-добро, най-чисто, благородно и възвишено. Нужно е да има постоянен стремеж и непрекъснат прогрес нагоре и напред към усъвършенстване на характера.